Разбери сам [bg]

— Тази не е — отбеляза тя и се придвижи до следващата врата.

— Чакай — спрях я аз и я хванах за ръка. — Ако продължаваш така, ще настъпи буря. Хайде да пробваме вратата срещу стая №15.

Придвижихме се надолу по коридора и спряхме пред въпросната врата. Почуках леко. Чуха се стъпки и вратата се отвори.

Висока блондинка с уморен вид и не особено чист халат впери очи в мен. Гримираното й лице леко се оживи, а наплесканите й устни с усилие се разтеглиха в усмивка.

— Здрасти, миличък, мен ли търсиш? — после видя Майра и лицето й се вкамени. — Какво искаш?

Стори ми се, че я познавам. Умът ми се ровеше в миналото и аз се сетих, че една нощ бях изпаднал в затруднение. Влязох в коридора през капандурата и тази блондинка ме спаси.

— Помниш ли ме? Преди около три години се позабавлявахме — казах аз и се отдръпнах, за да може светлината от стаята да падне върху лицето ми. — Излязох през прозореца, а половината от ченгетата на Коръл Гейбълс бяха по петите ми.

Тя се втренчи в мен, намръщи се, а после лицето й отново се оживи.

— Господи! Бях те забравила. Сега си спомням. Съсипа един от най-хубавите ми чаршафи, спускайки се по него през прозореца. Какво правиш тук?

— Можем ли да влезем и да си поговорим?

Тя погледна Майра.

— И тази ли?

— Да. На работа съм.

Сигурно не беше забравила, че последния път не се поскъпих, и затова отстъпи встрани.

— Е, заповядайте! Мястото не е много подходящо за гости.

Имаше предвид Майра.

Влязохме в стаята, която беше малка, непроветрена и оскъдно мебелирана. Легло, скрин, умивалник и протрит килим бяха единствените удобства, с които можеше да се похвали.

— Миналия път не разбрах как се казваш — отбелязах, облягайки се на стената.

— Лола — отвърна блондинката и седна на леглото.

Присъствието на Майра я притесняваше.

Майра опря ханша си на умивалника. Огледа стаята с неприкрито любопитство. Лола я наблюдаваше, очаквайки да направи някаква забележка. Не последва коментар.

— Отново търся Бетило — тихо заявих аз. — Помниш ли? Последния път, когато се срещнахме, бях дошъл да се видя с него с тояга в ръка.

— Сега какво ти е направил? — попита Лола, явно заинтригувана. — Все още мразя този мерзавец.

— Лично на мен нищо, а на нейния приятел — посочих към Майра, — Ник Перели.

Лола се ококори.

— Човекът, който отвлече Дедрик? Гледай ти! Четох във вестниците. — Тя погледна завистливо към Майра. — Твоят сладур ли гушна петстотинте хиляди?

— Чакай малко — казах аз бързо, защото бледото лице на Майра доби студено изражение. — Не си разбрала. Перели не е отвлякъл Дедрик. Натопили са го. По време на похищението е играел карти с Бетило, но той го е продал на ченгетата. Затова го търся.