Разбери сам [bg]

V

Дежурството на Мифлин свършваше, когато всички ние се изсипахме в стаята за разпит. Беше си сложил шапката и палтото и даваше последни нареждания на дежурния сержант, опрян на бюрото си. Когато видя белезниците на китките ми, очите му се окръглиха. Погледът му се отмести от мен и се насочи към Макгро.

— Какво ви става? — попита той. — Защо сте довели тук този човек?

Макгро се наду от справедливо възмущение.

— Обвинение в изнасилване, лейтенант — отвърна той. — Този мръсник е нападнал мисис Дедрик. Пристигнах там тъкмо навреме.

Струваше си да се види лицето на Мифлин. Очите му станаха големи колкото топки на брава.

— Вярно ли е, госпожо? — попита той, зяпайки Сирийна. — Вие обвинявате Малой?

— Да — отвърна тя рязко. — Къде е капитан Брандън?

— Тази вечер не е дежурен — обясни Мифлин, а в гласа му се долови нотка на облекчение. — Дайте стол на мисис Дедрик.

Докато сядаше, тя разтвори наметалото си и Мифлин и сержантът видяха пораженията. Мифлин затаи дъх и ме погледна с укоряващ ужас.

— Ти ли направи това?

Казах, че не съм го направил.

Макгро замахна с юмрук към мен, но Мифлин, който се придвижи много по-бързо, отколкото можеше да се очаква от мъж с неговите размери, го отблъсна и той се завъртя.

— Спри! — извика остро Мифлин. — Даваш ли си сметка какво правиш?

Макгро изръмжа:

— Искам да сваля тоя мерзавец на пода.

— Млъкни! — изкрещя Мифлин и се обърна към Сирийна. — Какво се случи?

— Отидох да поговорим за съпруга ми — започна Сирийна с равен и студен глас. — Не бях стояла и пет минути, когато той внезапно ме хвана. Борихме се. Успях да се добера до телефона и да потърся помощ. После разкъса роклята ми и ме одра. За щастие този полицай пристигна точно когато силите ми ме напускаха.

Мифлин бутна назад шапката си и избърса чело с носната си кърпа. Изглеждаше шашнат.

— Не се вълнувай — казах кротко. — Тя лъже. Хайде да отидем някъде на по-спокойно място — тя, ти и аз. Това е нещо, за което госпожата не би желала пресата да научи.

— Искам да дойдат журналистите! — заяви Сирийна. — Решила съм да го съсипя. Ще ми се да дам колкото е възможно по-голяма гласност на случая. Той трябва да бъде осъден, вкаран в затвора и лишен от право да упражнява професията си.

В този момент влезе Пола с кожено куфарче в ръка. Дишаше учестено и за първи път в живота си беше рошава. Косата й стърчеше на всички страни. Лекото й палто беше закопчано накриво, а крачолите на панталона й приличаха на акордеони.