Разбери сам [bg]

— Като се имат предвид обстоятелствата, сър, състоянието й е съвсем обяснимо.

Погледнах го замислено, но старческото лице не ми подсказа нищо, и аз прекрачих прага на всекидневната. Стори ми се, че е минало ужасно дълго време, откакто не бях идвал тук. Отново излязох на терасата и погледнах с очакване към балкона, където беше седяла Сирийна, потънала в скръб по любимия си съпруг. Там нямаше никой. Върнах се във всекидневната, избрах си един удобен стол и се отпуснах на него. Денят беше преминал вълнуващо. Чувствах се крайно изтощен. Помислих си, че е от нервната възбуда. Запалих цигара и издишах дима към мексиканското седло, окачено на стената. Огромна ваза с цветя изпълваше стаята със съкрушителен аромат. От него леко ми се доспа.

След около десетина минути чух, че някой слиза по стълбите.

Сирийна Дедрик влезе във всекидневната. Беше облечена в семпла ленена рокля, а косата й беше закичена с роза. Под очите й имаше тъмни сенки, а устните й бяха свити и сурови. Гледаше ме настойчиво, докато се изправях от стола, после се усмихна студено и ми махна да седна.

— Не ставайте. Ще пиете ли едно уиски със сода?

— Точно сега не, благодаря. Искам да говоря с баща ви. Уодлок не ви ли каза?

Приближи се до големия шкаф и сипа уиски в две чаши. Подаде ми едната, посочи пакета с цигари върху малката масичка и седна срещу мен.

— Баща ми вчера се върна в Ню Йорк — погледът й беше насочен нанякъде, но във всеки случай не и към мен. — Защо искате да говорите с него?

Отпих от уискито. Беше „фор Роузис“, много добро качество. Чудех се защо Уодлок не й е съобщил за пристигането ми и не й е спестил срещата с мен. Реших, че сигурно тя е пожелала да ме види.

— Имах намерение да му задам един въпрос, мисис Дедрик — отвърнах аз. — Но след като е заминал, няма значение. Бихте ли ми дали адреса му в Ню Йорк?

— Нещо важно ли е?

— Бих желал да го попитам лично. Мога да му телефонирам.

— Той няма да остане там. Тази… тази история го разстрои. Едва ли ще го откриете — заяви тя след дълго мълчание.

Изпих уискито наполовина, оставих чашата и се изправих. — Е, нищо, не беше чак толкова важно.

Погледна ме и сега в очите й имаше изненада.

— Защо не ми го кажете на мен?

— В деня, след като съпругът ви беше отвлечен, мистър Маршланд е посетил онази жена, която се представи за ваша секретарка, Мери Джеръм. Срещата се е състояла в хотел „Бийч“, където е била отседнала жената. Исках да разбера какво са си говорили и как е научил, че е там.

— Баща ми?

Стоеше неподвижно като статуя.

— Представил се е на администратора на хотела, който би могъл да го потвърди.