Разбери сам [bg]

— Няма да говоря — отсече тя. — Махайте се и двамата!

— Майра, чакай ме в колата — казах аз и тръгнах към вратата, отворих я и й дадох знак да излезе. — С Лола трябва да се разберем. Идвам след няколко минути.

— А Бетило? — попита Майра. — Той ще се качи всеки момент.

— Зарежи го. Чакай ме в колата.

Тя излезе с изправен гръб и пребледняло лице. Затворих вратата.

— Лош късмет — заявих аз, извадих пакета с цигари и предложих на Лола.

Тя ме погледна, направи гримаса и си взе една цигара.

— Друг път си помисли, ако въобще можеш да мислиш, когато решиш да доведеш жена в такава дупка — изсъска яростно тя. — Наясно ли си в какво ме забърка?

— Да, съжалявам, но нямаше как да знам. Нищо чудно пък да се окаже щастлива случайност. Не ми се сърди, Лола. Беше ли Перели при теб?

— Разбира се, че беше. Игра карти с Бетило, а после дойде тук. Непрекъснато се виждаме. Той е един от редовните ми клиенти.

— Спомняш ли си кога си тръгна?

— Сигурно е било около десет и половина. Не мога да се сетя с точност до минутата.

— Отлично! — заявих саркастично. — Значи Бетило е говорил истината, а Перели е лъгал.

Тя не каза нищо.

— Мисля, че не е искал Майра да разбере — отбелязах аз и поклатих глава. — Навярно е смятал, че Бетило ще потвърди показанията му. Не е изключено да те призоват за свидетел, Лола. Той трябва да има алиби.

— Това мен не ме притеснява, но тя май се стегна — Лола сви рамене. — Познавам този тип жени. Смята, че след като се е влюбил в нея, мъжът е неин за цял живот. Но не става така.

Извадих стодоларова банкнота.

— Дължа ти ги заради чаршафа, който ти съсипах. Дръж си устата затворена за Перели, Лола. Ще те предупредя, ако си ни нужна за процеса.

Сгъна стотачката и я пъхна в чорапа си.

— Какви свине са мъжете! — възкликна тя и презрително хвърли изпушената наполовина цигара в камината.