Никой не знае за нас
- Автор: Спарако Симона
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542618461
- Переводчик: Невяна Христова
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Никой не знае за нас». Краткое содержание книги:
Имам нужда от душ.
В банята виждам нов календар, окачен на стената.
Той е от същата серия като стария: по страниците са изобразени акварелни пейзажи в традиционен провансалски стил. Предния го купихме от един антиквар в Оранж19. Чудя се как ли Пиетро се е сдобил с този.
Отворен е на месец март. Ако човек се вгледа внимателно, може да забележи малки знаци, отбелязани с молив. Вземам календара и го разлиствам, като се опитвам да разбера написаното. Това са звездички, сложени на определени дати, подбрани без видима причина.
Усещам погледа на Пиетро, който минава през вратата и се спира върху мен. Чука и пита:
— Там ли си?
Отговарям с да. Но гласът ми е приглушен, сякаш идва от дъното на кладенец.
Бих могла да отворя и да му благодаря за неочаквания подарък, да го попитам какви са тези звездички, но не го правя. Виждам как с всеки изминал ден магията между нас изчезва. Насилвам се да вярвам, че тя още съществува, докато сякаш присъствам на сърцераздирателна сцена: виждам как Пиетро се е навел над любовта ни като над бездушно тяло и се опитва да го съживи. Единственото, за което се моля, е да не се предаде.
— Отивам да се поразходя. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не.
Усещам колебанието му, може би иска да влезе и да ме нашамароса. После чувам стъпките му по коридора. Затръшва гневно входната врата. Държа календара в ръце, въртя го напред-назад, докато накрая не забелязвам един надпис на задната корица. Нещо като кратка бележка под линия, чиято функция е да разкрие значението на звездичките.
Там пише: „Всеки път, когато на устните ти се появи усмивка“.
Матилде ни покани на вечеря. Родителите на Пиетро не са ме виждали от доста време. Намирам подходяща за случая рокля, правя си прическа и се гримирам. Матилде държи на тези неща, а аз съм решила да не я разочаровам. Да не разочаровам Пиетро. Докато се приготвям, усещам приток на някаква нова енергия под кожата си: желание да се погрижа за себе си. Банални неща, като да обърна внимание на храненето или да се заема с физически упражнения, които до момента пренебрегвах. Това е признак, че нещо хубаво се случва с мен.
Домашната помощничка Ерлин ни отваря вратата. Тя е млада, кльощава и ни гледа с презрение. Върви пред мен по елегантния коридор на Матилде, чиито стени са в цвят индиго и с копринени тапети в кобалтовосиньо. От входа се преминава през поредица от салони. Отдалеч забелязвам нечия чужда фигура, тъмна и призрачна. Като се доближавам, разпознавам, че това е свещеник. Никога преди не съм го срещала. Но не успявам да стигна до него. Матилде го набутва в една стая до хола и го затваря там заедно с Пиетро, сякаш става дума за нещо тайно.
После тръгва към мен. Усмихва ми се широко и ми подава подноса с тарталети за аперитива. За разлика от жена си Леонардо е по-хладен, сдържан е, но точно затова винаги ми се е струвал по-естествен.
— Позволих си да поканя и отец Джорджо — съобщава ми Матилде. — Пиетро имаше нужда да поговори с него. Няма да се бавят.
Учтиво отказвам тарталетите и шампанското и сядам на креслото като мишка в капан. Тримата оставаме сами и си разменяме въпросителни погледи.
После Матилде подновява разговора и с почти проповеднически тон заявява:
— Пиетро ми сподели, че от години не сте ходили на неделна служба. Разбирам, че не искате да идвате в нашата църква, но е истински грях, че сте се отдалечили от вярата.
Думите са упрек към мен. Повлякла съм Пиетро по моя лишен от праведност път. Принудила съм го да се съгласи на неосветено от брак съжителство, далеч от предписанията на Църквата, и сега тя, неговата майка-закрилница, се опитва да си го върне.
Само че това никога не е било повод за неразбирателство помежду ни. Моята небрежност по отношение на правилата не е била умишлена, а плод на лош навик, който Пиетро бързо възприе. Откакто се преместихме в апартамента, в неделя сутрин винаги си намирахме извинение: „Църквата ви е много далече“ или „Ще бъдем извън града, ще отидем на служба другаде“. В интерес на истината повечето време прекарвахме под завивките. Неделя беше единственият ден, в който Пиетро беше изцяло на мое разположение. Колко сутрини изключвах телефоните, макар да знаех, че Матилде ще се опитва да се свърже с нас.
19
Град в Южна Франция, близо до Авиньон. — Б.пр.