Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Виждам, че нямаш много високо мнение за търговците, а, Драс? — намеси се баща ми.
Драс сви рамене.
— Не харесвам мошениците.
— Но не и когато си плащат таксите и данъците — подхвърлих.
— Това е съвсем различно нещо, Поул.
— Естествено, Драс, естествено. А има ли някой от твоята свита, който да е по-умел от останалите в използването на тайния език?
Той се замисли.
— Доколкото съм чувал, Кадон е най-добрият. Мисля, че си го виждала на сватбата на сестра си.
— Онзи дребничкият ли, дето не е много по-висок от мен? Косата му май беше руса и има нервен тик на лявото око.
— Точно той.
— Ще се опитам да го намеря утре. Иска ми се да науча нещо повече за този таен език.
— За какво ти е всичко това, Поул? — попита баща ми.
— Просто съм любопитна, татко. Освен това моето образование продължава, така че е време да науча нещо ново.
На следващата сутрин станах рано и излязох на палубата да намеря Кадон. Той стоеше на носа на кораба и наблюдаваше блатата с явно отвращение. Приех най-очарователния си вид и приближих до него.
— А, ето къде сте били, лорд Кадон — рекох. — Къде ли не Ви търсих.
— За мен е чест, лейди Поулгара — поклони се грациозно в отговор той. — С какво мога да Ви бъда полезен?
— Крал Драс ми каза, че сте много умел в тайния език.
— Мнението на краля ме ласкае, милейди — рече с престорена скромност.
— Мислите ли, че бих могла да науча този език?
Той премигна учудено.
— Ще Ви отнеме много време, милейди.
— Имате ли някаква друга неотложна работа днес? — попитах невинно.
Той се засмя.
— Нямам никаква работа, лейди Поулгара. За мен ще бъде удоволствие да Ви покажа някои знаци.
— Тогава нищо не ни пречи да започнем, нали?
— Разбира се. Ще ми достави много по-голямо удоволствие да гледам Вас, отколкото тези противни мочурища — той посочи с ръка тресавищата наоколо. Мисля, че не съм срещала поне един драсниянин, който наистина да харесва блатата.
Двамата с Кадон седнахме един до друг на пейка при носа на широката палуба и започнахме. Той леко размърда пръстите на дясната си ръка.
— Това означава „Добро утро“ — каза.
Не след дълго още един млад драсниянин се присъедини към нас на носа. Забелязах, че той доста остро изгледа Кадон, но това изобщо не ми направи впечатление. Убедена съм, че не засегна ни най-малко и моя учител.
Кадон беше леко стъписан от това колко бързо усвоявах знаците на тайния език, но се съмнявам, че схвана колко много всъщност научих през следващите няколко дни. Макар и несъзнателно, Кадон съхраняваше в ума си всички знаци на секретния език, а майка ме беше научила как мога неусетно да „изсмуквам“ познанията от съзнанието на другите хора, без да им навредя с това.
Селцето Брака се намираше точно по средата на пътя между Коту и Боктор. Беше построено върху сивия кален бряг, който се вдаваше от южната страна на мудно течащата река Мрин. Дузината колиби на Брака бяха наколни, тъй като Мрин се разливаше всяка пролет, а стените им се състояха предимно от избелели като кости клони и пънове. По дървените огради покрай брега висяха рибарски мрежи, а край разнебитените кейове стояха закотвени кални лодки. Недалеч от брега имаше грубо скован храм на Белар и Бичият врат ни каза, че пророкът от Мрин е затворен там. Целият вид на Брака беше негостоприемен. Над селцето висеше тежкият мирис на гниеща риба. Облаците комари понякога бяха толкова гъсти, че засенчваха слънцето.
Драс и местният свещеник на Белар ни поведоха по неустойчивия дървен кей, където хвърли котва корабът ни. После поехме по калния и изровен път към храма.
— Той е селският идиот — тъжно ни каза свещеникът. — Родителите му бяха отнесени от едно наводнение малко след като се роди, затова никой не знае как му е името. Донесоха го на мен, защото съм свещеник. Оттогава се грижа да е нахранен, но нищо повече не мога да сторя за него.
— Идиот ли казахте? — попита остро баща ми. — Мислех, че е луд!
Благият стар свещеник отново въздъхна.
— Не, Древни — каза той. — Лудостта е отклонение от нормалния човешки разум. А този бедняк изобщо не притежава разум, той дори не може да говори.
— Но… — започна баща ми.
— Допреди няколко години не беше произнесъл и един членоразделен звук, Древни. После изведнъж взе да говори. Това по-скоро прилича на декламация, не на нормална реч. Често долавям откъси от „Книгата на алорните“ в невнятните му приказки. Крал Драс ни беше казал да държим под око всички луди, защото можели да кажат нещо, което да Ви е от полза. Когато нашият идиот взе да говори, бях сигурен, че това е знак за нещо много важно.