Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
— Отивам да се видя с Морган Парк.
Мойра се извърна към мен Мойра се извърна към мен с недоизречен върху устните й протест.
— Недей… виждал съм го да убива мъж с голи ръце — запротестира Чейпин.
— Той няма да ме убие.
— Какво представлява всичко това? — Гласът на Мойра беше унищожителен. — Евтино и детинско желание за мъст? Или просто да се намираме на приказка? Нямаш никакво право да отиваш в града и да сееш неприятности! Повече от лекомислено е да се сбиваш с Морган Парк само защото някога те е бил!
— Защитаваш ли го? — запитах аз с неприятен глас. Аз самият се чувствах неприятно.
Чудех се, беше ли възможно действително да обича този мъж? Дали не съм бил сляп досега? И колкото повече мислех за това, толкова по-голям гняв ме обземаше.
— Не! Не го защитавам! Защитавам теб, защото присъствах на първата ви битка и разбрах, че ти ще имаш нужда от защита!
Едва ли можеше да намери по-точни думи, който да ме възпламенят повече.
Гледаше ме с разширени очи и побеляло лице. За миг очите ни се сблъскаха, после се обърнах и излязох от къщата, а вратата се затръшна след мен.
Бък усети настроението ми, и вече пристъпваше нетърпеливо още докато го водех за поводите, и потегли в галоп докато преметна крак през седлото.
Значи аз съм щял да имам нужда от защита, така ли било? Гневът буквално ме влудяваше и аз ругаех горчиво във вятъра докато конят ми препускаше напред. В душата ми царуваше единствено желанието да унищожавам и руша.
За мой късмет това се оказа печелившо, защото още след първия завой се врязах в бандата на Слейд.
Не бяха ме чули като яздех. Скалата която ни разделяше допреди миг и силният вятър бяха заглушили всички звуци. Внезапно бяха връхлетени от безумен ездач, който се вряза в редиците им и още докато смаяните конници да осъзнаят какво става конят ми се вряза между двама ездачи и ги изхвърли от седлата им. Бък изблъска с рамо коня на Слейд, а аз измъкнах револвера и замахнах с него. Халосах най-близкия конник по ухото и той полетя през глава от коня си сякаш поразен от мълния. Извъртях се и в следващия миг избих с изстрел револвера от ръката на друг ездач. Слейд бясно се мъчеше да укроти полуделия си кон и аз се пресегнах и го ударих между ушите с шапката си.
Конят му изцвили пронизително, подскочи на задните си крака и се втурна в бесен галоп, а Слейд панически се мъчеше да се закрепи на гърба му. Единият му крак се бе измушил от стремето при сблъсъка с коня ми и не можеше да го намери. Последната ми гледка от него беше как се скрива в един облак прах.
Всичко това се разигра само за няколко секунди. Предимството ми беше че ги бях връхлетял в бясно настроение и готов да убивам всичко и всеки.
Четвъртият ездач се мъчеше да се прицели в мен, но го беше страх да натисна спусъка, за да не засегне някой от дружките си в прашния хаос от мъже и коне. Пришпорих коня си и в същия миг и двамата стреляхме, но и двамата пропуснахме. Той се опита да укроти коня си. На Бък ситуацията изобщо не му се понрави и бясно се мъчеше да се измъкне от кълбото сплетени ездачи. Оставих го води сам, като стрелях бързо към мъжа в седлото. Изстрелът ми трябва да го беше засегнал в ухото, защото той изквича като нажилен от рояк пчели фермер, а след миг вече Бък ги поваляше в устрема си към пътя за града.
Оставих го да тича на воля, докато през това време презареждах пушката си, като с всеки изминат миг се чувствах по-добре, готов за всичко. След малко градът се изправи пред мен и аз препуснах но централната му улица и рязко дръпнах поводите, като го оставих на коняра да го изтрие и успокои.
На Кати О’Хара й беше потребен само един поглед, за да разбере че бях настроен само за бой.
— Морган Парк е в града — предупреди ме тя. — В салона е.
Това ми беше всичко, което исках да знам. Обърнах се и тръгнах по улицата. Схватката допълнително ме бе натегнала като струна и бях готов на всичко. Исках мъжа, който ме беше ударил без предупреждение, страшно много го исках. Трябваше да го направя, ако не исках после да живея с изгарящия срам и унижение.
Морган Парк действително беше там. Дотук всичко се нареждаше добре. Седеше на една маса с Джейк Букър. Явно след смъртта на Макларън и обезвреждането на Канавал вече считаха, че са в безопасност, щом си позволяваха да ги виждат заедно на публични места.
Не губих и секунда.
— Букър — произнесох аз, — ти си един дяволски хитър мошеник и тарикат, но освен това съм чувал, че играеш на едро и си много умен. Затова ти се чудя как си се хванал на едно хоро с един крадец и убиец.