Сребърният каньон
- Автор: Ламур Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Сребърният каньон». Краткое содержание книги:
Тази вечер поемах към Бокс М.
Глава осемнадесета
Кий Чейпин тъкмо слизаше от коня си до верандата на къщата когато влетях в двора на Бокс М. Той тръгна към мен, и спря. Фокс крачеше срещу мен през двора с уинчестър в ръце.
— Изчезвай оттук, Бренан!
— Дошъл съм по работа.
— По работа! В хамбара и бараката те държат под обстрел, така че не мисли изобщо за револвера си.
— Не ме предизвиквай, Фокс. Няма да се хвана.
Конят ми тръгна към къщата и Фокс отстъпи крачка назад, поколеба се, после отново вдигна пушката. Усетих го, че се прицелва в гърба ми, въпреки че не го виждах, и прецених шансовете си, като не забравях онези насочени към мен дула от хамбара и бараката.
— Фокс! — Това беше гласът на Мойра, студен и равен. — Пусни господина да влезе.
Той бавно отпусна пушката и аз за миг дръпнах юздите.
— Радвам се, че тя те спря, Фокс. Добър мъж като теб не заслужава да умре.
Гласът ми беше искрен и той го улови, но озадаченият му поглед не слизаше от лицето му; обърна се и тръгна към бараката.
В очите на Мойра не прочетох «Добре дошъл». Лицето й беше хладно и безстрастно.
— Нещо ти трябва ли?
— Това ли единственият ти поздрав?
Погледът й не отрази нито изненада, нито се промени.
— Имаш някаква причина да очакваш повече ли?
— Не, Мойра. Сигурно нямам.
Онези врязани около устата й черти леко се смекчиха, но тя просто остана в очакване без да сваля погледа си от мен.
— как е Канавал?
— Почива си.
— В съзнание ли е?
— Да… но не иска да вижда никого.
В този момент от прозореца на къщата се разнесе гласът му.
— Бренан, ти ли си? Влизай, човече!
Мойра се поколеба, и аз за миг си помислих, че тя ще откаже да ме приеме. И тогава тя отстъпи назад и аз влязох вътре. Тя ме последва, а после дойде и Чейпин.
Видът на Канавал направо ме разтърси. Беше изпит като мъртвец, с огромни очи хлътнали в бледото му лице. Ръката му трескаво разтърси моята.
— Внимавай с тоя малък дявол, Мат! Много е бърз! Прониза ме още преди да съм извадил револвера си. Като гърмяща змия е! Свива се на топка и след миг се е разгънал като пружина!
Улови ме за ръкава.
— Исках да ти кажа още нещо. Открих следи недалеч от къщата. На едър мъж който е носил тежък товар. Не са твои. Едър мъж… дребни стъпки.
В този момент всички си мислехме за едно и също нещо. Видях го в разтревожените очи на Мойра. Морган Парк имаше малко крака. Чейпин бавно изпусна въздуха от гърдите си.
— Бренан, тъкмо се канех да намина край теб когато си тръгна оттук. Имам съобщение за теб. Вчера пристигна в Силвър Рийф.
Съобщението представляваше телеграма, още неразпечатана. Скъсах плика и прочетох:
От няколко месеца нямам никакви вести от брат ми. Морган Парк отговаря на описанието на Парк Кантуел, търсен за убийство и присвояване на федерални фондове. Идвам при вас на запад.