Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
На по-следващия ден сутринта към десет часа парадно облеченият принц отиде на седмичния тържествен прием в двореца на Симиена, даван за най-достойните висши служители на царството и за още пет хиляди войници, избрани сред царските гарнизони. Традиционният прием се провеждаше всяка събота от девет часа сутринта до късно през нощта, в тронната зала на двореца.
Златният престол бе качен най-високо върху построения върху стъпаловидни платформи подиум, на всяка от които се сервира за сто сътрапезници. Пурпурен балдахин, опънат върху позлатени пики с пискюли от жирафски косми, се издигаше над царския трон, а на него съгласно традицията седеше владетелката, облечена в бяло и с корона.
Два сребърни канделабъра със седем свещника обвиваха трона с ослепителна светлина и отправяха към небето трепкащите пламъци на огромните свещи.
Още от десет часа гостите, определени за първата естрада бяха въведени от главния церемониалмайстор. Сервираха им богато и разточително в златни съдове. Там бяха сатрапите, вицекралете, членове на царската фамилия, главните равини, старейшините и армейските началници. След като им сервираха, на втората естрада въведоха офицерите, чиновниците и равините с по-нисък ранг. На третата естрада се настаниха представителите на еснафските организации, воините и търговците. И така пет хиляди души бяха разпределени на пет успоредни трапези от подиума до дъното на залата.
Неуморна и свежа царицата опита от всички ястия, без да престава да обръща внимание на гостите си. Когато в рамката на монументалните порти се появи Асадарон, ескортиран от офицери, с превързана ръка и горд поглед, Македа едва скри радостта си. Князът се приближаваше и от очите му искряха светкавици, но когато целуна края на пояса й, за нея погледът му се превърна в любовен пламък. Как му се искаше да се затича към нея, да я грабне, напук на церемониала, напук на двора, на народа! После потърси с очи сред сановниците някой с враждебно или нахално изражение, за да го накаже. Но всички бяха свели глава от уважение или страх. Асадарон зае място на трапезата сред одобрителни шушукания.
На първата скамейка бе запазено място за изпълненията на певци и танцьори. Поети рецитираха епични поеми, а фокусници правеха или показваха на царицата последните си номера. Дресьор на животни, представящ се за чужденец, научил, че в деня на приема вратите на двореца са отворени за всички, поиска от шамбелана разрешение да покаже таланта си. Шамбеланът прати паж да пита царицата. Любопитна да види укротени змии и танцуващи козли, тя се съгласи.
Укротителят беше страшно мършав, почти гол, а в лицето му зееха само огромни очни орбити. Змиите и едрите му отлично дресирани животни се подчиниха на най-трудно доловимите промени в интонацията на гласа му. Акомпанираше му свирач на флейта, чиято музика се виеше сладко и омайващо.
Увлечена, Македа бе втренчила поглед в арабеските, които рисуваха виещите се влечуги. Изведнъж тя изпъшка глухо и се свлече на трона си като прекършена статуя. Укротителят продължаваше невъзмутимо да реди тайнствени думи, флейтистът да навързва мелодични звуци, докато омагьосаните змии се увиваха нагоре към небето. В това време Белоша беше вече хукнал към царицата. Закриляйки я с тялото си, той масажира тила й и прокара кабалистични знаци по гърба й. Ибра пък бе грабнал огромния канделабър със седемте свещи, за да го постави между странния факир и припадналата владетелка. Тези канделабри, със свещи, направени от свещения восък на пчелините край храма на Аксум, действаха като щит срещу най-опасните заклинания.
И Белоша и Ибра се съмняваха, че всичко това бе поредната клопка на Теглат и решиха да се възползват от случая. Когато царицата дойде на себе си и я пренесоха в покоите й, Белоша, Ибра, Амрам и Узиел се събраха около нея и й разкриха мистерията.
— Ето вижте, царице — поясни Белоша, — докъде отива подлостта на княз Асадарон. Не бива и за миг да се съмнявате, че той е виновен за припадъка ви.
Македа не искаше да се убеди в това. Нейният любим да е постъпил тъй нечестно, тъй подло? Не, това тя не можеше да допусне.