Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Едва в късна есен континенталните степи на полуострова примамваха косматите животни. Летата бяха твърде горещи и тежкият зимен сняг бе прекалено дълбок, за да си пробият път. Множество други животни бягаха на север през зимата към границите на по-студените, но по-сухи льосови области. Повечето от тях мигрираха обратно през лятото. Горските животни, които можеха да хрупат шубраци, кори на дървета и лишеи, оставаха по гористите склонове, предлагащи им подслон и изключващи многобройните стада.
Освен горски коне и носорози подслон в обраслата с дърва местност намираха и глигани, както и няколко разновидности на елена — благородният елен, по-късно наричан лос по други места, ходеше на малки стада, отделни екземпляри и малки групички боязливи сърни с обикновени тривърхи рога, малко по-едричкият бежов с бели петънца лопатар и няколкото лоса, които тези, които наричат благородния елен лос, зовяха северен елен — и всички те се радваха на гостоприемството на гористата местност.
По-високо в планината едророги овце, муфлони се катереха по чукари и сипеи и пасяха по алпийските ливади, а още по-високо ибексът, дивата планинска коза и шамоата скачаха от урва на урва. Бързокрили птици се стрелкаха тук-там и придаваха цвят и музика на гората, а не рядко ставаха и вкусна гозба. Мястото им в менюто често запълваха тлъстата, ниско летяща яребица и глухарят от степта, сваляни с бързи камъни от прашка, а когато през есента ги посетяха гъските и гаргите, те се оплитаха в мрежите, кацайки по мочурливите планински езера. Хищните птици и лешояди кръжаха лениво, носени от въздушните течения, оглеждайки тучните равнини и гори под себе си.
Множество по-дребни животни изпълваха планините и степта край пещерата и осигуряваха храна и кожа: преследвачите — норки, видри, росомах, хермелини, белки, лисици, самури, миещи се мечки, язовци и дребните, диви котки, от които по-късно се пръкнаха: легионите домашни мишеловци, и преследваните — дървесни катерички, таралежи, зайци, земеровни зайци, къртици, ондатри, водни плъхове, бобри, порове, мишки, полевки, леминги, земни катерички, едрите лалугери, гигантските хамстери, невестулки, както и някои никога неназовани и изчезнали видове.
Едрите месоядни животни играеха съществена роля в прочистване на редиците на многолюдния дивеч. Имаше вълци и по-свирепите им роднини, дивите кучета. А тук бяха и котките: рисове, гепарди, тигри, леопарди, населяващи планината снежни леопарди и два пъти по-голям от останалите — пещерният лъв. Всеядните кафяви мечки ловуваха край пещерата, но едричките им братовчеди, тревопасните пещерни мечки, отсъстваха в момента. Вездесъщата пещерна хиена попълваше списъка на дивата фауна.
Местността предлагаше невероятно изобилие, а човекът представляваше само нищожна частица от многообразния живот, който се раждаше и умираше в тази студена, древна райска градина. Дошъл бе на този свят твърде недодялан, без необходимите природни дадености — като изключим прекалено големият му мозък — и бе най-слабият от ловците. Но въпреки цялата си очевидна уязвимост, лишен от зъбите и ноктите, от бързите крака и дългия отскок, двукракият ловец си бе спечелил уважението на четирикраките си конкуренти. Достатъчно бе далеч по-могъщ звяр да подуши миризмата му и свиваше от набелязаната пътечка, когато бяха живели в съседство дълго време. Способните и опитни ловци от Клана бяха еднакво изкусни при отбрана и нападение, а когато бе застрашена безопасността и сигурността на Клана или пък си бяха харесали топло, зимно палто, украсено от природата, те безшумно се прокрадваха към неподозиращото дебнещо животно.
Денят бе ясен, слънчев и топъл в самия разгар на лятото. Дърветата напълно се бяха разлистили, но цветът на листата бе малко по-светъл, отколкото щеше да стане по-късно. Насекоми лениво жужаха край разпилените кокали от минали гощавки. Свеж ветрец довяваше намек за живот откъм морето и разлюлените корони на дървесата хвърляха сенки, гонещи се по слънчевия склон пред пещерата.
След като дойде краят на кризата около намирането на нов дом, задълженията на Мог-ър бяха леки. От него се изискваше само от време на време да води ловна церемония или обряд за прогонване на злите духове, а ако някой се наранеше или се разболееше, да помоли добронамерените духове да помогнат на целебната магия на Иза. Ловците бяха отишли на лов и бяха взели няколко жени със себе си. Нямаше да се върнат дълго време. Жените отидоха с тях, за да съхранят месото от убития дивеч, по-лесно бе да се носи до дома месо, вече изсушено за зимата. Жаркото слънце и вечно духащият в степите вятър бързо изсушаваха нарязаното на тънки ивици месо. Пушещите огньове от суха трева и тор бяха по-скоро да прогонят мухите месарки, които снасяха яйца в прясното месо и то се разваляше. Жените също така щяха да носят товара на връщане.