Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Никой изобщо не го забелязваше. Обредите на момчетата, които ставаха зрели мъже, се случваха достатъчно често, дори на тези, които им бе писано да станат вождове. Те не можеха да се сравнят със сензацията и неочакваността на безпрецедентното разкритие на Мог-ър относно пришълката. Брод забеляза, че хората се сещат, че първо тя е открила пещерата. Дори казваха, че грозното момиче е открило новия им дом! „Голяма работа като тотемът и е Пещерният лъв“, помисли си раздразнено Брод. „Тя ли уби бизона?“ Тази вечер трябваше да е негова, той трябваше да е център на вниманието, той трябваше да е обект на възхищението и почитта на Клана, но Айла му бе отнела аплодисментите.
Изгледа кръвнишки пришълката, но когато забеляза Иза да тича край потока към бивака, насочи вниманието си пак към Мог-ър. Скоро, съвсем скоро щяха да го допуснат до тайните ритуали с останалите мъже. Не знаеше какво го очаква. Бяха му казали само, че за пръв път ще разбере какво всъщност са спомените му. Това бе последната крачка да стане мъж.
Край огнището недалеч от потока Иза бързо свали наметалото си, взе дървена паница и червена торба със сушени корени, които бе приготвила. След като се спря да напълни паницата с вода, тя се върна при огромната клада, чийто ярки пламъци се извисяваха още по-високо, след като Грод бе добавил дърва.
Наметалото на Иза покриваше част от причината за дългото и отсъствие по-рано през деня. Когато знахарката застана отново пред магьосника, бе чисто гола с изключение на амулета и и ивиците червена боя по тялото и. Един голям кръг подчертаваше закръглеността на стомаха и. И двете и гърди бяха окръжени, а една ивица тръгваше от върха на всяка и през раменете се съединяваха в буквата V на тила и. Загадъчните символи, чието значение бе известно само на Мог-ър, бяха, за да я закрилят, както и при мъжете. Бе опасно жена да участва в религиозни обреди, но този не можеше да мине без нея.
Иза бе застанала близо до Мог-ър, достатъчно близко, за да забележи капките пот на лицето му от стоенето пред напичащия огън, загърнат в тежката меча кожа. При едва забележимия му знак, тя вдигна паницата и се обърна с лице към Клана. Паницата бе отколешна, съхранявана с поколения и запазена само за подобни особени случаи. Неизвестна, стародавна знахарка дълго и грижливо бе дялала средата и дооформяла външността и от парче ствол, а после още по-дълго нежно бе заглаждала паницата с песъчинки и с кръгъл камък. А окончателното търкане с полиращите стебла на конското биле му придаваха копринено гладка повърхност. Отвътре паницата бе покрита с белезникава патина от многократната употреба на съда за обрядното питие.
Иза захапа сухите корени и ги задъвка бавно, като внимаваше да не глътне слюнка, докато едрите и зъби и яки челюсти смилаха здравите нишки. Най-сетне тя изплю сдъвканата каша в паницата с вода и забърка течността, докато не стана млечно бяла. Само знахарките от рода на Иза знаеха тайната на всемогъщия корен. Растението се срещаше сравнително рядко, макар и да не бе непознато, но свежият корен ни най-малко не демонстрираше приспивателното си действие. Корените трябваше да се изсушат, да престоят поне две години. А по време на сушенето, трябваше да виси с коренището надолу, а не обратно, както правеха обикновено с повечето билки. Макар, че само на знахарката бе разрешено да приготвя напитката, отколешна традиция бе да я пият само мъжете.
Съществуваше древна легенда, предавана от майка на дъщеря заедно със строго поверителните указания да се съсредоточи полезната съставка на растението в корените, че по едно време, преди много години, само жените използвали всемогъщия наркотик. Церемониите и ритуалите, свързани с употребата му, били откраднати от мъжете и на жените им било забранено да го използват, но мъжете не могли да откраднат и тайната на приготвянето му. Знахарките, които я знаеха, ревниво пазеха тайната от околните и я споделяха само с преките си потомци, така че не бе известна никому, освен на жените, чието родословие можеше да се проследи чак до глъбините на древността по пряка, непрекъсната линия. Дори сега напитката никога не се приготвяше, без в замяна да получат нещо равносилно по стойност.
Когато напитката бе готова, Иза кимна и Гуув пристъпи с купа татулов чай, какъвто обикновено приготвяше за мъжете, но този път специално запарен за жените. С достолепна тържественост те размениха купите, а след това Мог-ър поведе мъжете, които се оттеглиха в малката пещера.
След като си тръгнаха, Иза поднесе татуловия чай поотделно на всяка жена. Знахарката често използваше тази билка като упойка, обезболяващо средство или приспивателно, а имаше и друга рецепта за татула като успокоително средство за деца. Жените можеха да си починат напълно само ако знаеха, че децата им няма да се появят в търсене на внимание и ако бяха сигурни, че са в безопасност. При редките случаи, когато жените си позволяваха лукса да участват в церемонии, Иза се погрижваше децата да са в безопасната прегръдка на съня.