Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Иза се извърна с лице към зяпналите хора. Приемането на Айла бе толкова изненадващо за нея, колкото и за останалите и момиченцето усети ускореното биене на сърцето и. „Това трябва да означава, че тя ми е дъщеря, първото ми дете“, мислеше си тя. Само майката можеше да носи новороденото, когато му даваха име и го признаваха за член на Клана. „Минаха ли седем дни, откак я намерих? Не съм сигурна, трябва да попитам Креб, но според мен минаха. Тя трябва да ми е дъщеря, може ли друга да и е майка?“
Целият Клан се изреди покрай Иза да вдигне петгодишното момиченце на ръце като бебе и всеки повтори името и доколкото му бе възможно. После Иза се извърна отново с лице към мага. Той вдигна очи и призова духовете отново да се съберат. Кланът чакаше с нетърпение. Мог-ър усещаше жадните им погледи и ги използва като предимство. С нарочно забавени движения, проточвайки мига, за да поддържа напрежението, той загреба мъничко от мазното, червено тесто и после изписа една черта направо върху една от заздравяващите белези от нокти на крака на Айла.
Какво ли означаваше това? Чий тотем е този? Наблюдаващият Клан бе озадачен. Магът бръкна отново в червената кошница и изрисува втора черта върху другия белег. Момичето усети, че Иза се разтрепери. Никой от останалите не смееше да шавне, не се чуваше дори дишането им. Когато изписа третата черта, Брун, гневно намръщен, се опита да улови окото на Мог-ър, но магьосникът отбягна погледа му. Когато и четвъртата черта бе изписана, Кланът разбра, но не им се щеше да повярват. И без това беше на другия крак. Мог-ър извърна глава и гледаше Брун право в очите, докато завършваше жестовете си.
— Дух на Пещерния Лъв, предавам под твоя закрила момичето Айла. — Церемониалните жестове премахнаха и последното съмнение. Докато Мог-ър провесваше амулета около шията и, те размахаха ръце, потресени от изненада. За миг се вкопчиха в безмълвна схватка на волята. Но Мог-ър много добре разбираше, че логиката на избора на тотема на Пещерния лъв за момичето е неутолима, независимо колко нелогично им се струваше една жена да се намира под закрилата на толкова могъщ дух. Мог-ър само бе подчертал направеното вече от самия Пещерен лъв. Брун никога досега не се бе усъмнявал във виденията на сакатия си брат, но кой знае защо се чувстваше излъган от магьосника. Това не му се нравеше, но трябваше да си признае, че никога досега не бе виждал толкова очевидно потвърждението на тотема. Той пръв погледна настрани, но не беше доволен.
Самата идея да се приеме пришълчето в редиците на Клана бе трудносмилаема, а сега пък този неин тотем преливаше чашата. Това бе нещо нередно, необичайно, а Брун не обичаше нередностите в строгия ред на Колана си. Стисна здраво челюст с категоричното решение. Вече нямаше да позволи отклонения. Щом момичето бе член на Клана му, щеше да се подчинява независимо дали е Пещерен Лъв, или не.
Иза бе стъписана. Все още с детето на ръце, тя сведе глава, в знак на одобрение. Щом Мог-ър повеляваше, значи така трябваше да бъде. Усещаше, че тотемът на Айла е могъщ, но чак пък Пещерен Лъв? Мисълта я накара да се разтревожи: жена с тотем най-могъщата от котките? И сега вече Иза бе сигурна, че момичето никога нямаше да има другар. Този факт укрепи решението и да изучи Айла на целебните магии, за да придобие свое собствено положение. Креб и бе дал име, приел я бе в Клана и бе разбулил тотема и, докато знахарката я държеше в ръцете си. „Ако това не я правеше нейна дъщеря, то, кое тогава? Самото раждане не бе гаранция, че ще те приемат.“ Изведнъж Иза се сети, че ако всичко вървеше добре, не беше далеч мигът, когато отново щеше да се озове пред магьосника с бебе в ръце. Тя, която толкова дълго време бе бездетна, скоро щеше да има две.
Сред Клана избухна врява, в жестовете и гласовете им личеше учудване. Смутена, Иза се върна на мястото си сред учудените погледи на жени и мъже. Опитваха се да не ги зяпат с момичето — зяпането бе неучтиво — но един от мъжете не само ги бе зяпнал.
Изражението на омраза в очите на Брод, докато кръвнишки се взираше в момиченцето, уплаши Иза. Опита се да застане между двамата, да предпази Айла от неприязнения поглед на честолюбивия младеж. Брод вече виждаше, че не е център на вниманието, вече никой не говореше за него. Славната му постъпка, която доказа със сигурност, че пещерата е подходяща за жилище, бе забравена, забравен бе великолепният му танц и стоическият му кураж, докато Мог-ър изрязваше тотемния му знак на гърдите му. Кръвоспиращият, антисептичен мехлем болеше повече от раната — тя още го смъдеше — но кой ти гледаше колко храбро понасяше той болката?