Лорд Калван от друкога
- Автор: Пайпър Х. Бийм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Калван от друкога». Краткое содержание книги:
— Извън опасност е, Калван — увери го Ксентос — Нямаше да сме тук, ако не беше така. Брат Митрон е при нея. Ако е будна, ще иска да те види.
— Отивам веднага при нея. — Чукна чаша с наемника и отпи. Беше зимно вино, отлежавало доста години и очевидно замразявано през една от най-студените зими. Стопли го и го отпусна. — За вашата сполука в Хостигос, генерале. Вашето залавяне — излъга той — е най-тежката загуба за Гормот и най-голямата придобивка за нас. — Той остави чашата, свали шлема и шапчицата под него, откачи сабята от колана, след което взе чашата и я пресуши. — А сега моля да бъде извинен, господа. Ще се видим по-късно.
Рила, която очакваше да види издъхваща, се бе облегнала на купчина възглавници в леглото и пушеше една от инкрустираните си със сребро лули от червен камък. Беше облечена в широка дреха, а изопнатият й ляв крак беше омотан в дебели кожи — „тук и сега“ не познаваха гипсирането. Митрон, бузестият като херувимче доктор-свещеник, беше при нея, както и няколко от жените, които служеха като акушерки, билкарки и медицински сестри. Рила го видя първа и лицето й светна като слънце.
— Здрасти, Калван! Добре ли си? Кога пристигна? Как мина сражението?
— Рила, скъпа! — Жените отскочиха встрани като скакалци. Той се приведе над нея и тя обви ръце около врата му, а Митрон пристъпи и пое лулата зад гърба му. — Какво се случи?
— Бил си в Щабната зала — промълви тя между целувките. — Подушвам го.
— Как е тя, Митрон? — попита той през рамо.
— О, една малка фрактурка, лорд Калван! — отговори ентусиазирано той. — Един от свещениците на Галзар я намести — справи се чудесно…
— И ми направи краставица на главата — добави Рила. — Конят се стовари отгоре ми. Опожарявахме едно село в Ностор и той стъпи върху горещ въглен. Почти ме хвърли, след това падна върху нещо и се срутихме на земята, но конят се оказа отгоре ми. Бях напъхала два пистолета в ботушите и паднах върху единия. Конят също си счупи крака. Застреляха го. А за мен решиха, че си заслужава да се опитат да ме спасят… Калван! Не прегръщай толкова силно момиче, когато си с ризница!
— Няма причини да се притеснявате, лорд Калван — бърбореше Митрон. — А и на младата дама не й е за първи път. Счупи глезен, когато беше на осем годинки, докато се опитваше да се изкачи по една канара, за да си открадне яйце от гнездото на един ястреб, и рамото си на дванайсет, когато стреля с мускет.
— А сега — прекъсна го Рила — трябва да изчакаме най-малко една луна за сватбата.
— Можем да я направим веднага, скъпа…
— Нямам намерение да правя сватба в спалнята си — обяви тя. — Хората си правят шеги с момичета, на които им се налага това. А и няма да куцукам с патерици в храма на Дралм.
— Добре, принцесо, това е вашата сватба. — Надяваше се очакваната от всички война със Саск да е приключила, преди тя да е в състояние да язди отново. Трябваше да каже две-три думи на Митрон по този въпрос. — Някой да занесе вана с гореща вода в покоите ми и ми кажете, когато я приготвите. Вонята ми сигурно стига чак до носа на Дралм.
— Тъкмо се чудех кога ще се сетиш, скъпи — подхвърли Рила.
II
На следващия ден поприказва с Митрон — издебна го между едно посещение при Рила и работата му във военната болница в града. Отначало Митрон помисли, че Калван няма търпение Рила бързо да се възстанови за сватбата.
— О, лорд Калван, съвсем скоро. Вие знаете, разбира се, че на счупените кости им трябва време да заздравеят, но нашата Рила е млада, а младите кости заздравяват бързо. В рамките на една луна, бих казал.
— Виж, Митрон, знаеш, че ни предстои битка със Сараск от Саск. Когато тя започне, бих бил безкрайно щастлив, ако тя е все още в леглото с превръзките на крака си. Същото се отнася и за принц Птосфес.
— Да. Нашата Рила, ако мога да кажа, е малко безгрижна към безопасността си. — Изказването му беше сдържано на петстотин процента. Митрон го погледна със строг професионален израз. — Трябва да имате предвид естествено, че за никой пациент не е добре да се залежава прекалено дълго. Би трябвало да стане и да се разхожда, колкото е възможно по-скоро. А и носенето на шина никак не е приятно.
Знаеше го. Не бе някаква лека гипсова отливка, а рамка от тежки стоманени подплънки, изковани от стари саблени остриета, привързани с ремъци. Тежеше поне десет фунта и със сигурност стягаше и държеше по-горещо от бронята му. Но следващото нещо, което можеше да си счупи, би могло да е вратът или пък да я улучи някой куршум от мускет и това би поставило точка на неговото и нейното щастие. Мислите му се замятаха като подплашен кон при мисълта, че с неговата прекрасна, любима Рила може да се случи нещо.