Лорд Калван от друкога

— Обзалагам се, че ти не си се вбесил. Това е чудесна мисъл за сбогуване с един излизащ в пенсия Главен на Паравремевата полиция. Сега ще сънувам кошмари за…

Той млъкна и се надигна с усмивка на уста. Един параврем винаги намираше начин да се усмихне, когато бе необходимо.

— Най-после, Дала! Каква рокля! И как успя да постигнеш тази прическа?

Вал стана и се обърна. Дала бе излязла на терасата и направи бавен пирует на фона на светлината от стаята зад гърба й. Все пак не си беше губила времето.

— Накарах ви да ме чакате цяла вечност! Търпението ви е очарователно. Тръгваме ли?

— Да. Приемът вече сигурно е започнал. Ще пристигнем тъкмо навреме — нито прекалено рано, нито прекалено късно.

А след два часа Въркън Вал, Главен на Паравремевата полиция, щеше да поеме отговорността за опазване на Паравремевата тайна.

Това наистина беше като да държиш змия за опашката.