Лорд Калван от друкога
- Автор: Пайпър Х. Бийм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Калван от друкога». Краткое содержание книги:
— Но това е смешно — възкликна Талган Дрет. — След тези сражения ще минат поне две-три седмици, преди армията на Калван да е в състояние да започне офанзивни действия. А и колко барут мислите, че му е останал?
— Шест-седем тона. Пристигнаха в град Хостигос точно преди да се върна. След като прекосил реката вчера вечерта, Хармакрос пленил голям обоз. Един архисвещеник от Дома на Стифон пътувал за град Ностор с четири тона огнено семе и седем хиляди унции злато. Субсидии за Гормот. И приблизително още един тон в продоволствения обоз на Клестреус със сандъците с парите за наемническата армия. Хостигос спечели от всичко това.
— Изчакайте само да обработя резултатите — зазлорадства старият професор Шалгро. — Абсолютно доказателство за решаващата роля на една изявена личност върху хода на историята. Къде е Калтар Морт с неговата „историческа неизбежност“ и неговите „слепи обществени сили“!?
— И какво ще предприемем сега? — запита Талган Дрет. — Изследователският екип е готов — петимата леяри и трите конструкторки.
— Разполагаме с времето за придвижване с коне от град Зигрос до град Хостигос. Нали се приспособяват в граничещ близък по идентичност времепредел? Пратете ги в град Зигрос в Калвановия времепредел. Там вече има две параченгета. Да установят местни контакти и да привлекат вниманието към себе си. Двамата с Дала ще направим същото. Така няма да се притесняваме, че някой пътник от Зигрос в град Хостигос може да ни разконспирира.
— А конвейерните станции?
Той поклати глава.
— Екипът трябва да се установи в град Хостигос преди въвеждането им там. Имате времепредел за операции на Пето ниво — работете оттам. Ще се наложи да проникнете в Калвановия времепредел с антиграв-конвейерно спускане.
— С коне и всичко останало?
— С коне и всичко останало. Това означава коне за мен и Дала, за две параченгета, които ще се правят на наета охрана, и за вашия екип. Седемнайсет оседлани коня. И дванайсет товарни със стока от Зигрос и Грефтшар. Въркън, приятелят на лорд Калван, е търговец, а търговците трябва да карат стока.
Талган Дрет подсвирна.
— Това означава поне шейсетметрови конвейери. Къде смятате да ги приземите?
— Някъде…
Той завъртя шайбата и картата се плъзна. Появи се южният ъгъл на княжество Никлос, северозападно от Хостигос.
— … някъде тук — довърши той.
II
Гормот се бе изправил пред входа на залата си за аудиенции, преметнал ръка върху рамото на току-що получилия благороднически сан херцог Скранга, и двамата оглеждаха навалицата вътре. Нецигон, който пристигна залитайки след полунощ заедно с всички оръдия, но само с половината си обезумяла от ужас сбирщина. Братовчед му граф Феблон с все още неплатения откуп, тъй като се надяваше Птосфес да не доживее до края на луната, за да му го плаща. Благородниците от Елитната гвардия, които го бяха придружили в Тар-Хостигос, бяха очаквали новини за победа, а дочакаха новини за поражение. Трима офицери на Клестреус, които се бяха измъкнали от дефилето Нарза, за да ги донесат, и още няколко, които бяха прекосили брода на Маракс и бяха успели да се доберат живи до Ностор. И Виблос, върховният жрец, а с него и архисвещеник Крастоклес от Дома на Стифон върху Земята с неговия капитан-охранител в черна ризница, пристигнали при изгрев с половин дузина кавалеристи върху съсипани коне.
Ненавиждаше ги до един — а най-вече двамата свещеници. Прекъсна рязко поздравленията им.
— Това е херцог Скранга — обяви той. — Първият благородник в Ностор след мен. Той превъзхожда всички присъстващи тук. — Лицата пред него зинаха от изумление, след което се вкамениха от ярост. Ропотът на негодувание стихна почти с появяването си. — Някой да има нещо против? Ако има, дано да е такъв, който ми е служил поне наполовина толкова добре, колкото ми служи този мъж, но не го виждам между вас. — Той се обърна към Виблос. — Какво искаш и кой е този до теб?
— Аз съм негова святост архисвещеник Крастоклес, пратеник на негово светейшество Гласа на Стифон — отвърна вбесен Крастоклес. — И какво ми се случи, откак влязох в твоето княжество? Нападнат от езичниците на Хостигос, преследван като сърна по хълмовете, хората ми бяха избити, фургоните ми плячкосани…
— Фургоните ти, казваш? Велик да е Галзар, а как се погрижи той за моето злато и моето огнено семе, изпратено ми от Гласа на Стифон?