Лорд Калван от друкога
- Автор: Пайпър Х. Бийм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лорд Калван от друкога». Краткое содержание книги:
II
Въркън Вал наблюдаваше как Дала натъпква тютюн в малка бамбукова лула. Тя предпочиташе цигари, но в Арийско-транстихоокеанския сектор те не съществуваха. Нямаше хартия — чудно защо Калван не предприемаше нищо по въпроса. Зад тях тупна нещо тежко. В наподобяващия хамбар навес от сглобяеми плоскости отекнаха гласове. Тук всичко бе временно — докато не бъдеше установена конвейерна станция в град Хостигос, никой не можеше да знае кое къде ще отиде в еквивалент Хостигос на Пето ниво.
Седнал на ръба на един сандък с папка върху коленете, Талган Дрет вдигна поглед и видя как Дала извади кутийка за прахан, направи искра, разпали праханта, запали една борова тресчица и само след петнайсет секунди вече подръпваше от лулата.
— Цял живот ли го правите? — засмя се той.
— Какво толкова — отвърна Дала. — Само диваците трият съчки и само магьосниците могат да направят огън без кремък и метал.
— Провери ли багажа, Вал? — попита той.
— Да. Всичко е на мястото си — всичко необходимо за Калвановия времепредел. Хареса ми усещането от допира на еленова и меча кожа. Ще трябва сами да си изкарваме прехраната, докато се придвижваме на юг, а и никой търговец не изхвърля продаваеми кожи.
Талган Дрет едва успя да прикрие задоволството си. Колкото и извънвремеви операции да бе провеждал, потупване по рамото от Паравремевата полиция винаги беше приятно.
— В такъв случай да се спуснем довечера — каза той. — Разузнавателен екип провери няколко съседни времепредела, а снощи огледахме и целевия времепредел. Ще бъдете въведени на около петнайсет мили източно от пътя Хостигос — Никлос.
— Отлично. Откарват барут в Никлос и връщат коне. Пътят се охранява от кавалерията на Хармакрос. Ще направим лагер на петнайсет мили встрани от пътя и ще тръгнем около изгрев слънце. Трябва да се натъкнем на хостигски патрул преди обяд.
— Нямаш намерение да участваш в нови сражения, нали? — попита Дала.
— Няма да има повече сражения — отвърна Талган Дрет. — Калван спечели войната, докато Вал отсъстваше.
— Спечели една война. Колко време ще се радва на победата, не знаем нито аз, нито той. Но войната няма да приключи, докато не унищожи Дома на Стифон. А това ще отнеме още известно време.
— Вече го унищожи — отвърна Талган Дрет, — като доказа, че всеки може да прави огнено семе. То си беше обречено от самото начало. Крепеше се на една тайна, а нито една тайна не може да се опази завинаги.
— Дори Паравремевата тайна? — невинно попита Дала.
— О, Дала! — извика ученият. — Знаеш, че това е съвсем различно. Не може да се сравнява с номер като смесването на селитра, дървени въглища и сяра.
III
Късното сутрешно слънце напичаше открития конски пазар. Жега, прах, ослепителна светлина и мухи, които караха конете непрекъснато да размахват опашки. Беше необичайно топло за това време на годината — доколкото можеше да прецени по оцветяването на листата, трябва да беше средата на октомври. „Тук и сега“ имаха два календара — лунен за дните и слънчев за сезоните, — които постоянно се разминаваха. „Календарна реформа — да направя нещо.“ Май вече си го бе отбелязвал.
Бе плувнал в лепкава пот под четирийсетфунтовата броня — ватиран жакет с метални ръкави и ризница, ватирана подшлемова шапка с метален подбрадник, броня на плочки, бедрени пластини до високите до коляно ботуши, шлем с висок гребен, рапира и кинжал. Не беше въпросът в теглото — беше мъкнал и по-голям и не така добре балансиран товар като пехотинец в Корея, — но се запита дали човек може някога да свикне с жегата и липсата на телесно охлаждане. „Тъй както тежка броня в зноен ден, която те попарва с безопасност“ — Шекспир може и никога да не беше навличал броня, освен на сцената, но сигурно бе познавал доста мъже, които са носили.
— Стоката не е лоша! — възкликна Хармакрос, който яздеше до него. — Има и десетина по-едри, които стават за оръдията.
И петдесетина кавалерийски на втора и трета ръка за пехотата, когато се наложеше да заемат позиции на фронтовата линия в по-тежки доспехи. А довечера пристигаше още една партида — запита се откъде купува всички тези коне принц Арманес срещу контрабандно огнено семе. Обърна се към Хармакрос, за да му каже нещо по въпроса.