Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Трябваше да отдели малко време и да отиде още веднъж на покупки, реши тя. За да си купи секси бельо. В правилника нямаше нищо за бельото на жените полицаи. А да знае, че има красиво и женствено бельо, щеше да бъде добре за самочувствието й.
С тази мисъл в главата, тя се потопи във ваната с мехурчета, запали свещите и си наля чаша вино.
И започна да чете доклада, докато се изтягаше блажено във водата.
Когато телефонът зазвъня, остави секретарят да отговори.
Слушаше с половин ухо звънкия глас на Джина, който подканяше обаждащия се да остави съобщение. Когато чу следващия глас, подскочи и разплиска водата.
— Здрасти, кучко. Сама си, нали? Може да намина да те видя. За малко. Липсваш ми.
Рина се изправи, стичащата се по тялото й вода изгаси свещите. Мокра и гола, тя отиде до пистолета и го извади от кобура. Сграбчи го и навлече един халат, докато бързаше към вратата, за да провери дали е заключена.
— Сигурно е някаква шега — изрече гласно, за да се успокои. — Просто някой хулиган. Телефонен терорист.
Но провери прозорците и огледа улицата долу. Сетне пусна записа два пъти. Гласът не й беше познат. А и телефонът повече не звъня.
Те не играха на бейзбол, нито ходиха в петък на кино. Ту нейната програма, ту тази на Хю не им позволяваше. Едва успяха да хапнат набързо по един бургер в закусвалнята близо до пожарната.
— Джина опакова и разопакова багажа си вече три пъти — разказа му със смях Рина. — Сякаш ще ходи в Африка на сафари, а не за няколко дни на брега.
— Не познавам жена, която да не опакова поне два пъти нещата си, когато тръгва нанякъде.
— Пред теб седи една такава.
Хю й се ухили и отхапа голяма хапка от бургера.
— Да бе, ще видим това, когато пристигнеш там. Сигурна ли си, че разбра посоката и как да стигнеш? Мога да отложа пътуването си до утре вечер, ако се притесняваш, че ще се загубиш.
— Ще се Оправя. Голямо момиче съм все пак. Съжалявам, че не мога да тръгна по-рано, но и Джина е заета до утре следобед. Тримата ще пътуваме заедно. Ще бъдем при теб до полунощ.
— Ще оставя да свети. Всъщност вашето закъснение ме устройва. Ще имам възможност да пооправя мястото. Не е било използвано много този сезон. И ще мога да напазарувам нещо за ядене. Ще направя скампи28.
— Мммм! Звучи страхотно. Имаш късмет с пътуването. Средата на седмицата е, късно през нощта. Докато влезеш в Северна Каролина, няма да има никакъв трафик.
Хю си погледна часовника.
— Ако тръгна веднага, смятам, че ще успея да стигна до Хатерас преди два сутринта.
Тупна се по бедрото, извади портфейла си и плати сметката.
— Във вилата няма телефон, но можеш да се обадиш в магазина във Фриско, те ще ми съобщят.
— Вече ми обясни, татенце. Не се тревожи за нас.
— Добре — той се изправи, наведе се и я целуна. — И карай внимателно.
— Ти също. До утре вечер!
Прекалено лесно. Драматично лесно. Няма никакво движение наоколо, нито в едната, нито в другата посока.
Кънтри роуд, тейк ми хоум.29
Страхотна нощ. Пълно е със звезди, но няма луна. Достатъчно тъмно и достатъчно пусто. Подминах го преди пет мили, така че всеки момент ще се появи. Избирам си мястото и да започваме.
Спирам встрани на пътя, отварям капака. Бих могъл да запаля и аварийните, но току-виж спрял някой друг тъпанар с добро сърце.
Имам време само за един тази нощ. Само за един.
И той ще спре. О, това е сто процента сигурно. Добрите винаги спират, добрите самаряни. Няма да е първият, когото съм примамвал по този начин. Няма да е и последният.
Добре, че дигнах старата таратайка. Червеновратият задник, от който я откраднах, ще лее сълзи и сополи в бирата си. Имам фенерче. Имам тридесет и осми калибър.
Ще се облегна на капака, ще си подсвирквам. Може да запаля цигара, за да мине времето. Той ще дойде всяка минута.
Ето — някакви фарове приближават, най-добре да се направя на безпомощен. Пристъпи малко напред, вдигни ръка. Ако не е той, просто ще им махна да продължат. „Не, благодаря, ще се оправя. Продължавайте, благодаря, че спряхте!“
Но това е той, чудесно. Голям мъж в голям син „Бронко“. И предсказуем като изгрева. Натиска спирачки и спира, за да подаде една ръка на бедния, закъсал човек.
Отивам право до вратата. По-добре, ако не излезе.
— Хей! — усмихвам се широко все едно съм облекчен, с блясък в очите. — Радвам се да ви видя!
Хю засенчва с ръка очите си от светлината на фенерчето.
— В беда ли сте?
— Вече не — вдигам пистолета и стрелям два пъти в лицето му.
Тялото се сгърчва като кукла. И майка му няма да го разпознае. Време е за ръкавиците, така че да откопча я този негодник и да го избутам. Сега остава да закарам хубавия му джип в горичката край пътя. Не прекалено далеч. Искам да го намерят лесно и бързо.
28
Ястие от скариди — Б.пр.
29
Популярна кънтри песен, в превод — „Селски път, заведи ме у дома“ — Б.пр.