Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Пит бе на пост край масата за пици, а майка й край печката. Фран, заедно с няколко от сервитьорите, които баща й продължаваше да нарича свои деца, сервираше по масите.
Рина видя собственото си близко бъдеще да проблясва пред очите й под формата на престилка и бележник за поръчки. Тъкмо щеше да извика Фран, когато зърна на една маса Бела да си хапва антипасто27.
— Хей, страннице! — Рина се настани на другия стол. — Какво правиш тук?
— Днес Винс играе голф. Помислих си да доведа за малко децата.
— И къде са те?
— Татко и Джак ги изведоха на разходка до пристанището. Мама се обади да ти каже, че сме тук, но ти не си беше вкъщи.
— Бях навън, дори не проверих секретаря — тя посегна и си взе една маслинка от чинията на Бела. — Навън се вихри състезание по боки. След половин час тук ще се изсипе истински потоп от жадни и гладни клиенти.
— Бизнесът върви много добре — безразлично сви рамене Бела.
Сестра й изглеждаше удивително, помисли си Рина. Животът, за който бе мечтала и към който се бе стремила, й се отразяваше много добре. Имаше лъскав и скъп вид. Гъстата й руса коса беше майсторски подредена и обграждаше коприненото й лице с фина, гладка кожа. На ушите й проблясваха златни обеци, злато имаше и по пръстите, и около шията. Изтънчено и скъпо, така че да подхожда на бледорозовата ленена блуза.
— Какво става с вас? — попита я Рина. — Толкова ли си добре, колкото изглеждаш?
На устните на Бела се появи доволна усмивка.
— Колко добре изглеждам?
— Като от корицата на списание.
— Благодаря. Доста се постарах. Трябваше ми време да отслабна след раждането, да възвърна формата си. Имам личен треньор, пред когото хунският вожд Атила би изглеждал като теменужка. Но си заслужаваше усилията.
Протегна ръка, за да покаже гривна със сапфири и диаманти, с ширина на тенис лента.
— Наградата ми от Винс за това, че възвърнах теглото си отпреди раждането на Вини.
— Забележително. Блестящо.
Бела се разсмя, сви кокетно рамене и разбърка соса на салатата.
— Както и да е. Дойдох да се опитам да поговоря с Фран за сватбата.
— За какво?
— Просто не разбирам защо настоява да направи приема в някаква незначителна зала, когато може да използва нашия клуб. Дори съм й донесла списък на менютата, адреси на цветарите, на музикантите. Няма нужда да се дърпа, когато искам да й помогна.
— Много мило от твоя страна — Рина наистина мислеше така. — Но според мен Фран и Джак искат нещо по-семпло и по-близо до дома. Те са по-обикновени хора, Бела. Не те критикувам — добави, посягайки към ръката на сестра си, когато очите на Бела светнаха. — Честно. Твоята сватба беше забележителна, великолепна и абсолютно ти подхождаше. Но сватбата на Фран трябва да подхожда на нея.
— Просто искам да споделя част от онова, което имам. Какво лошо има в това?
— Абсолютно нищо. И знаеш ли какво? Според мен трябва да се заемеш с цветята.
Бела премигна от изненада.
— Наистина ли?
— Ти си по-добра от Фран и от мама. Мисля, че те ще те оставят да бъдеш главен отговорник по цветята, особено ако желаеш да участваш и в заплащането.
— Ще го направя, разбира се, но те не…
— Аз ще говоря с тях.
Бела се облегна назад със задоволство.
— И ще ги уговориш. Винаги си успявала да ги въртиш на пръста си.
— При едно условие. Ако Фран иска обикновени цветя, да не вземеш да караш цял камион с екзотични орхидеи.
— Ако иска прости, ще бъдат прости. Ама изумително прости. Да знаеш, че мога да превърна тази тъпа зала в истинска градина. Домашна градинка — сладка, романтична, старомодна.
— Прекрасно. Когато дойде моят ред, ще те наема.
— Имаш ли вече кандидат?
— Не прилича на потенциален жених. Но на потенциално гадже — да. Пожарникар.
— О! Защо ли не съм изненадана.
— Истински жребец — продължи Рина и лапна още една маслинка. — С отлични възможности в леглото.
Бела нададе изненадан смях.
— Липсваш ми, Рина.
— О, скъпа, и ти на мен.
— Не съм допускала, че ще ми липсваш. Сега беше ред на Рина да се засмее.
— Сериозно говоря. Наистина не съм си мислила, че ще ми липсваш, нито пък ресторантът — Бела посочи с жест залата. — Но е самата истина. Понякога.
— Е, както знаеш, винаги можеш да ни намериш тук.
Остана по-дълго, отколкото възнамеряваше. Доста след като Бела взе децата и ги отведе в обширното си богаташко имение. Когато работата понамаля, Рина успя да накара майка си и Фран да седнат при нея.
— Приятелски разговор по женски.
— Приемам всяко извинение, щом няма да стоя права — Бианка седна и изпи на екс чаша вода.
27
Общо наименование на италианските салати, които не включват спагети и паста (от гъби, артишок, маслини, зелени чушки, целина и др.) — Б.пр.