Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Рина продължи внимателно напред, опитвайки здравината на пода. Вероятното задушаването от пушека би било милост, Рина знаеше това. Тялото бе напълно изгоряло и лежеше с вдигнати ръце както всички жертви на пожар. Топлината контрактира мускулите и вдига ръцете така, като че ли последното им действие е било да се опитат да се предпазят от пламъците.
Тя вдигна камерата, получи кимване, означаващо „давай“, и направи няколко снимки.
— Как така се е оказал единственият човек тук? — зачуди се Рина на глас. — Снощи температурите бяха под нулата. Бездомниците използват подобни места за убежище, а в доклада пише, че тук са се навъртали и наркомани. В предишни доклади е отбелязано, че на третия етаж е имало одеяла, няколко стари стола, дори малка готварска печка.
Петерсън не каза нищо, когато тя отново клекна до тялото.
— Няма видими травми?
— На пръв поглед не. Но може да открия нещо при аутопсията. Мислите, че някой е запалил пожар, за да прикрие убийство?
— Няма да бъде първият. Но преди всичко трябва да изключим възможността пожарът да е случаен. Защо все пак той е сам тук? — повтори въпроса си тя. — Колко време ще мине, докато разберем самоличността му?
— Ще трябва да вземем отпечатъци. Зъбни снимки. Няколко дни.
Също като О’Донъл, Рина извади бележник и започна да прави бързи скици.
— Какво предполагате? Мъж на около петдесет? Никой не може да открие собственика. Това не е ли странно?
Рина започна огледа, разделяйки стаята по същия начин, по който археологът прави разкопки. Щеше да отделя слой след слой и да пресява, да документира и да слага намерените доказателства в торбички.
Следите върху далечната стена издаваха наличието на химически катализатор, както бе посочил и следователят на пожарната. Рина взе образци, постави ги в контейнери и ги отбеляза с етикети.
Сетне продължи да следва пътя на пожара, промушвайки се под прогизналите отломъци, през пепел и прах. Четири апартамента, определи тя, съставяйки картина на сградата отпреди пожара. Празни, необитаеми, неизправни, в лошо състояние…
Прекара пръстите си, облечени в ръкавица, по овъгленото дърво, надолу по стената, вземайки още образци. Сетне затвори очи и ги помириса.
— О’Донъл! Намерих нещо, което прилича на многобройни точки на възникване тук. Следи от катализатор. В този стар под има много пукнатини и вдлъбнатини, лесно е да се образуват локвички.
Тя застана на четири крака, пропълзя и подаде главата си през дупка с разръфани краища, където подът се бе срутил на долния етаж. О’Донъл изследваше своите секции с прецизността на хирург.
— Искам отново да проверят собственика. Да се намери някой, който да ни даде информация.
— Твое право е.
— Ще дойдеш ли да хвърлиш един поглед тук?
— Ти просто искаш на всяка цена да вдигнеш стария ми задник по тази стълба.
Тя му се ухили отгоре.
— А искаш ли да чуеш първоначалната ми работна хипотеза?
— Доказателства, Хейл. Първо доказателства, сетне хипотези — той спря за момент. — Както и да е, казвай.
— Извършителят е подходил неправилно. Трябвало е да го запали в най-далечния ъгъл, възможно най-далеч от стълбите. И докато пожарът е приближавал към него, да се измъкне. Но е бил глупав и го е запалил близо до стълбите. Може да е бил пиян или дрогиран, или просто тъп глупак, но сам се е хванал в капана. И е свършил жизнения си път, като се е опекъл в килера.
— Намери ли контейнер или някакъв съд, в който да е донесъл катализатора?
— Все още не. Може би е под тези отломки. А може и да е долу, при теб — тя посочи с пръст. — Хвърлил го е там в паниката си, защото пожарът е вървял по петите му. Пламъците са обхванали контейнера с катализатора и са го взривили. Бум! — и ето ти дупката в пода. Отломките оттук валят долу и първото ниво се покачва…
— Като си толкова умна, слез и се порови тук.
— След малко — обеща, но първо се измъкна от дупката и потърси мобилния си телефон.
Беше досадна, мръсна работа. Но тя я обичаше. Знаеше защо О’Донъл й позволи да изложи теорията си и му бе благодарна, Той искаше да разбере дали може да се справи с мръсотията и вонята, с монотонността на работата и физическите усилия.
А също да провери дали може да мисли.
Когато намери десетгалоновата туба за бензин под планината от отломки и морето от пепел, почувства трепет.
— О’Донъл! Открих!
Той се обърна и изви устни в усмивка.
— Една точка за новото хлапе.
— Има дупки на дъното. Влачил го е, после е палил, пак е влачил и пак е палил. Следите горе показват влачене. Мъртвият мъж не може да е бил свидетел или жертва. Картината на пожара не говори за това. Който го е запалил, е бил хванат в капан. На първия и втория етаж има решетки на прозорците, така че никой не може да излезе оттам. Обзалагам се, че тялото е на собственика.