Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Наистина повечето от хората, които наблюдаваха двамата мъже, търкалящи се на асфалта, бяха облечени със стил — в смели цветове и черно като нюйоркчани.
Рина слезе от колата заедно със Смити и тръгна с него през тълпата.
— Престанете! Престанете! — прогърмя гласът на Смити и хората се отдръпнаха встрани. Но двамата мъже продължиха да се бъхтят с юмруци. При това не особено умело, отбеляза Рина.
Дизайнерските обувки се бяха олющили, а сакото с италианска кройка щеше да отиде на боклука, но поне нямаше много кръв.
Двамата със Смити се наведоха да ги разтърват.
— Полиция! Спрете!
Рина хвана едната ръка на по-дребния от двамата мъже. Той се извърна и другата му ръка се вдигна със свит юмрук. Тя видя как се приближава към нея, как се поколебава за миг — мамка му! — и спира точно до челото й.
Използвайки момента, Рина го обърна с лице към земята и хвана ръцете му зад гърба.
— Искаше да ме удариш, а? Искаше да ме фраснеш с юмрук? — тя закопча белезниците, докато тялото му се тресеше като обърната по гръб костенурка. — Това ще се сметне за нападение на полицай.
— Той започна!
— Вие какво, да не сте на дванадесет?
Тя го дръпна да се изправи. Лицето му бе леко издрано, изглеждаше на около двайсет и пет. Противникът му с почти същия ръст, а вероятно и възраст, седеше на земята.
— Замахна ли към партньора ми? — попита строго Смити.
— Ти стой тук! — нареди на първия и пристъпи към арестанта на Рина. Извисяваше се като огромен орех пред тънка фиданка. — Ти ли, смачкан задник, се опита да удариш партньора ми?
— Не знаех, че е ченге. Дори не разбрах, че е жена. И освен това той започна пръв. Можете да попитате всички. Той започна да ме бута.
— Не чух извинение — Смити подпря ухото си с ръка. — Полицай Хейл, вие чухте ли извинение от това чучело?
— Не, не съм.
— Съжалявам, извинете — нямаше разкаян вид, но изглеждаше унижен и всеки миг щеше да се разплаче. — Нямах намерение да ви ударя.
— Нямаше и да успееш, защото се биеш като момиче. А вие си вървете и си гледайте работата — нареди на зяпачите тя. — Сега можеш да ми разкажеш твоята гледна точка, докато приятелчето ти разказва на партньора ми неговата. И не искам да чувам още веднъж, че е започнал пръв.
— Жена — рече Смити с въздишка, докато караха обратно.
— Всички войни стават заради жена.
— Хей, я не обвинявай моята порода заради глупостта на твоята!
Той обърна глава и опули очи.
— Че ти жена ли си, Хейл?
— Защо ли винаги попадам на мъдри мъже?
— Справи се добре. Направо чудесно. Показа добри рефлекси и запази спокойствие, когато се опита да те удари.
— Ако го беше направил, историята щеше да се развие доста по-различно — но все пак беше доволна от добре свършената работа. — Ти ще купиш поничките.
Когато се прибра след смяната си, апартаментът беше празен. Към хладилника с магнитче беше прикрепена бележка, написана с разлетия, едър почерк на Джина, до моменталната снимка на изключително огромната леля Опал. Джина я бе сложила, за да й напомня всеки път, когато отваря вратата му, че може да стане като нея, ако яде непрекъснато.
Излизам със Стив. Отиваме в „Клуб Дред“, ако искаш да се присъединиш. Хю също може да намине.
ХХХООО