![Оръжията на Авалон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Оръжията на Авалон [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оръжията на Авалон [bg]». Краткое содержание книги:
Ганелон се умълча задълго. Напълних си отново чашата, защото гърлото ми беше пресъхнало.
— Естествено, не съзнавах всичко това — рече накрая той. — Ще бъда щастлив, ако просто ми позволи да се върна в Авалон.
— Сигурен съм, че няма да има нищо против. Познавам го.
— Дара ми каза, че днес е получила новини от него. Щял да съкрати престоя си в лагера. Вероятно утре ще бъде тук.
— Проклятие! — скочих аз. — В такъв случай трябва да побързаме. Надявам се Дойл да е приготвил материала. На сутринта ще идем при него и ще ускорим нещата. Искам да се махна оттук, преди Бенедикт да се е върнал!
— Значи си взел красавците?
— Да.
— Може ли да ги погледна?
Развързах торбичката от пояса си и му я подадох. Той я отвори, извади няколко камъка, сложи ги на отворената си лява длан и започна бавно да ги обръща насам-натам.
— Не са кой знае какво, доколкото мога да видя на тази светлина. Чакай! Нещо проблясна! Не…
— Не са шлифовани, затова. В ръцете си държиш цяло състояние.
— Удивително. — Той ги пусна отново в торбичката и я завърза. — Толкова лесно го направи.
— Не беше чак толкова лесно.
— И все пак, вижда ми се някак нечестно, толкова бързо да се събере цяло състояние.
Подаде ми я обратно.
— Ще се погрижа да ти осигуря състояние, когато свършим — обещах. — То ще ти послужи донякъде като компенсация, ако Бенедикт не ти предложи служба.
— Сега, като знам кой е, по-твърдо от всякога съм решил един ден да работя за него.
— Ще видим какво може да се направи.
— Добре. Благодаря ти, Коруин. Как ще стане заминаването ни?
— От теб искам да отидеш и да си починеш малко, защото смятам да те вдигна рано. Опасявам се, че на Звездин и Огнедишащ змей няма да им допадне идеята с впрягането, но се налага да вземем една от каруците на Бенедикт и с нея да отидем в града. Преди това аз ще се опитам да пусна тук една хубава димна завеса, за да прикрия нашето внезапно заминаване. После ще забързаме към бижутера Дойл, ще вземем товара и с най-голяма скорост ще потеглим из Сенките. Колкото по-голяма преднина успеем да вземем, толкова по-трудно ще му бъде на Бенедикт да ни последва. Ако сме с половин ден пред него в Сенките, за него ще стане практически невъзможно да ни намери.
— А защо по начало ще иска чак толкова да ни търси?
— Той не ми вярва изобщо… и е прав. Сега изчаква аз да предприема хода си. Знае, че тук има нещо, от което се нуждая, но няма представа какво. Иска да научи, за да предпази Амбър от евентуалната нова заплаха. Веднага, щом проумее, че сме си тръгнали завинаги, ще разбере, че съм взел каквото ми е трябвало и ще тръгне след нас.
Ганелон се прозя, протегна се и си довърши коняка.
— Да — рече тогава той. — Най-добре сега да поспим, за да сме във форма за гонитбата. Сега, като ми разказа повечко за Бенедикт, вече не ме учудва толкова онова другото, за което исках да ти кажа… макар че пак ме притеснява.
— Какво друго?
Той се изправи, вдигна внимателно гарафата, после посочи надолу по алеята.
— Ако продължиш нататък, отминеш живия плет, който бележи края на този чифлик и навлезеш в горичката малко по-надолу — а след това продължиш още около двеста крачки — ще стигнеш до една падинка вляво, на около метър и половина по-ниско от пътеката, където расте малка групичка фиданки. Сред нея, утъпкан и покрит с паднали листа, има пресен гроб. Открих го, докато се разхождах през деня и спрях там, долу малко да си почина.
— Как разбра, че е гроб?
Ганелон се ухили.
— Когато в една дупка има трупове, обикновено така я наричат. Беше съвсем плитка и аз поразрових наоколо с пръчка. Вътре има четири трупа — на трима мъже и на жена.