Създания от светлина и мрак [bg]

— И в мои, недей забравя!

— В никакъв случай. И така, Сет, сам виждаш какъв ход поемат звездите. Ще се присъединиш ли към нас? Ще станеш дясната ръка на Анубис. Синът ти може да бъде регент. Нека той сам си избере служба, защото аз в никакъв случай не подценявам неговата мъдрост. Какво ще кажеш?

— Ще трябва да помисля върху нещата, Анубис.

— Въз всеки случай, имаш време. Но не забравяй, че сега съм неуязвим.

— А ти не забравяй, че аз победих Бог.

— Не би могъл да е Бог — казва Мадрак, — защото Той не може да бъде победен!

— Не е така — отговаря Сет. — Ти Го видя в края. Стана свидетел на Неговата сила. И сега Той не е мъртъв, а само е в изгнание.

Мадрак навежда глава и скрива лицето си в своите ръце:

— Не ти вярвам. Не мога…

— Това е самата истина, а ти си забъркан в цялата работа, о, изменнико-жрец, богохулнико, вероотстъпнико!

— Млъкни, Сет! — извиква Анубис. — А ти, Мадрак, не го слушай. Той вижда слабостта ти, както вижда недостатъците на всички твари, които среща. Иска да те въвлече в друго бойно поле, където ще бъдеш принуден да се бориш сам със себе си, както и да бъдеш победен от съзнанието за вина, която той се изхитри да съчини. Не му обръщай внимание.

— Ами ако казва истината? Бях само зрител и не правих нищо, дори не се възползвах от…

— Вярно е — казва Сет. — Вината е преди всичко моя и я поемам безусловно. Но не отричай и своето участие. Беше скръстил ръце и наблюдаваше с мисъл само за облагите, които щеше да извлечеш, докато този, на когото служеше, претърпя пълно поражение…

Анубис му нанася силен удар, който раздира бузата му.

— Изглежда си наумил нещо и получи моя отговор за опита ти да настроиш Мадрак срещу мене. Няма да стане. Той не е толкова наивен, колкото мислиш. Какво ще кажеш, отче?

Мадрак не отговаря и продължава да гледа през страничния отвор.

Сет прави усилие да разхлаби оковите, но не успява.

— Анубис! Преследват ни!

Анубис се отдалечава от Сет и потъва в тъмнината. Светлините продължават да пробождат лежащия под тях.

— Това е Колесницата на Десетте — казва Анубис.

— Нали е на лейди Изис? — пита Мадрак. — Защо тя ще ни преследва?

— Защото Сет бе някога неин възлюбен. Може би още е такъв. А, Сет? Какъв е случаят?

Сет не отговаря.

— Каквото и да е, но колесницата наближава — казва Мадрак. — Каква е силата на Червената Магьосница? Опасна ли е тя за нас?

— Тя не е толкова силна, колкото се бои от своя стар съпруг и повелител Озирис. Отбягва го от дълги векове. Аз съм поне толкова силен, колкото е и Озирис. Не ще ни победи някаква жена, особено след като постигнахме толкова много.

Мадрак привежда глава и започва да мънка, като се бие в гърдите.

— Спри! Направо си смешен!

Сет се изсмива и Анубис изръмжава, обръщайки се към него.

Но Сет вдига кървящата си лява ръка, която току-що е успял да освободи, и я изправя пред своето тяло.

— Опитай, куче! С една ръка срещу моята! С твоя жезъл или с всяко друго оръжие срещу лявата ръка на Сет. Ела по-близо! — пламват като две слънца очите му и Анубис се отдръпва извън обсега на неговата ръка.