Сянката на греха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на греха». Краткое содержание книги:
Едуард Английски упълномощава със заповед своя довереник сър Хю Корбет да отиде в Мелфорд, за да открие истината. Хю Корбет и верните му помощници Ранулф и Чансън се изправят пред тежката задача да разбулят тайните на този град, над който е надвиснала сянката на незнайния убиец. Сър Хю си дава сметка, че противникът му трябва да е безумец, но не е изключено убийците да са двама…
— Помощник-шерифе? — обърна се към него Корбет.
— Бях си пийнал доста — изломоти Блайдскот. — Взех неколцина мъже от кръчмата и отидохме в къщата. Заварихме… каквото рече Бъргес — отвратителна и потресаваща гледка. Прилоша ми и излязох. После претърсихме къщата. Не забелязах нищо да липсва, а под кухненската маса открихме ножа на сър Роджър, малка, остра кама, на дръжката от слонова кост и на ножницата й беше издълбан неговият герб.
— Какво каза сър Роджър, когато това доказателство бе представено?
— Каза, че го е подарил на вдовицата Уолмър.
Корбет не издаде безпокойството си. Предположението, че този покварен помощник-шериф, или който и да било друг, нарочно е подхвърлил уличаващото доказателство, трябваше да бъде отхвърлено. Макар че всеки, на когото е било известно, че вдовицата е приела подобен любовен дар, е можел да го използва, за да хвърли вината върху сър Роджър.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Какво се случи после? — продължи да разпитва Корбет.
— На следващата сутрин отидох да се видя със съдия Тресилиън. Отначало не повярва на думите ни, после издаде съдебна заповед. Отидох в Токтън хол. Сър Роджър, разбира се, отрече всичко, но му показах съдебната заповед. Въоръженият отряд, който водех, претърси къщата му. Откриха гривната и една брошка в личния му сандък. Били са на две от убитите момичета.
— Сър Роджър отрече ли, че са били у него?
Блайдскот се усмихна хитро и потупа самодоволно носа си отстрани.
— Накъде биеш, сър Хю? Че някой от моите хора, от моя отряд, е подхвърлил нарочно тия дрънкулки там, така ли? Не, не, сър Роджър призна, че са му били изпратени в малка кожена торбичка като подарък. Сложил ги в сандъка и повече не ги и погледнал.
— Като любовен дар, това ли имаш предвид?
— Именно, мастър писарю, нещо като любовен дар! Попитахме го за ножа. И той отговори както вече ти казах. После го попитахме за убитите три млади жени. Сър Роджър пак призна, че едната от тях е работила в Токтън хол и той се е повъргалял с нея — Блайдскот изду бузи. — Твърдеше, че е невинен за убийствата. Казах му, че това ще решат съдебните заседатели. Съдия Тресилиън се яви в общината, с още двама съдии — но той беше главният съдия. Състоя се процес и бяха изслушани показания.
— От доволно много враждебно настроени свидетели. Сър Роджър май не се е радвал на добро отношение?
— Така е — включи се Бъргес. — Мелфорд е процъфтяващ град, сър Хю. Старите нрави отмират. Хората негодуват срещу лорда-земевладелец, който задява жените им и се прави на някогашен феодал25. Сър Роджър не беше никак сдържан и когато се ядосаше, казваше направо какво мисли. Хората вече можеха да му отвръщат.
— И все пак това не е доказателство.
— Не, сър Хю, не е. Признавам, че имаше какви ли не приказки и слухове. Тогава дърводелецът Девърел се изправи пред съдията. Положи клетва и заяви, че е видял сър Роджър да бяга по Гъли Лейн, целият раздърпан и смутен.
— И какъв беше отговорът на сър Роджър при това обвинение?
— Каза му, че е лъжец и син на уличница.
— А какво е правел Девърел на Гъли Лейн през нощта?
— Прибирал се в Мелфорд с товар дървен материал.
— Значи — Корбет разклати чашата си — имаме нож, брошка и гривна. Знаем, че сър Роджър Чапълс със сигурност е посетил вдовицата Уолмър, както и че е признал за отношенията си с една от убитите жени.
— Има и още едно доказателство — обяви Блайдскот. — Сър Роджър не можа да обясни къде е бил по времето, когато са убити трите жени. Няколко пъти го питаха. Отговорът му беше един и същ: не помнел.
— А пергаментите, които изгорил? — додаде Бъргес.
— Какво? — изненадано запита Корбет.
— А, да — Блайдскот се наклони напред и размаха пръст. — Когато пристигнах в Токтън хол със заповедта от съдията, свитата на сър Роджър вдигна тревога. Имаше малко стълкновение и трябваше да ги изблъскаме. Заварихме сър Роджър в спалнята му, а ръцете му бяха целите в сажди. Беше горил някакви документи. Разгледах остатъците. Бяха любовни писма, спомени от негови завоевания.
— Какво обясни сър Роджър?
— Каза, че можел да разполага както си иска със своята собственост. Съдия Тресилиън беше много настойчив. „Кажи ни, сър Роджър, какво си изгорил“, а той му отвърна: „Лични писма“. И толкоз.
Корбет се обърна и се провикна към слугинята да донесе още пресен ейл.
25
Намек за правото на първа брачна нощ, според което лордът можел да прекара с всяка младоженка първата брачна нощ, щом младоженците живеели на неговите земи. — Бел.прев.