Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Не можеше да е сигурна в подозренията си, но й се струваше, че всичко се намества, и тези подозрения горчаха на небцето й, както може би и на Бурук Бледия. Тайст Едур нямаше да отстъпят черното дърво. Изводът беше направен предварително. Щеше да има война. А Хул Бедикт щеше да се окаже най-яростният й привърженик. Неволният агент на кралицата. Нищо чудно, че Бурук толерираше присъствието му.
А тя самата каква роля щеше да играе? „Аз съм само придружителят на това озъбено безумие. Нищо повече. Стой настрана, Серен Педак.“ Тя беше Аквитор. Щеше да направи това, което й бе възложено. Да заведе Бурук Бледия.
„Нищо няма да се реши. Не и от нас. Краят на играта очаква Великата среща.“
Само дето тази мисъл не можеше да я утеши.
На двайсетина разтега напред гората погълна Хул Бедикт и Бинадас Сенгар. Тъмнина и сенки, които се приближаваха с всяка нейна следваща стъпка.
Всеки престъпник, който можеше да преплува канала с торба докове, вързана на гърба му, печелеше свобода. Броят монети зависеше от характера на престъплението. Кражба, отвличане, неизплащане на дълг, нанесени щети върху собственост и убийство се наказваха максимум с петстотин дока. Злоупотреба, публична гавра с имената от Празния трон, на краля или кралицата водеха до репарации от триста дока. Най-малката глоба от сто дока се налагаше за безделничене, публично изпразване на черва и мехур и непочитание.
Това бяха глобите за мъже. Осъдените за същото жени се наказваха с половината сума.
Ако някой можеше да плати глобата, правеше го и заличаваха името му от извършителите на престъпни деяния.
Каналът чакаше онези, които не можеха.
Удавянията представляваха нещо повече от публичен спектакъл, те бяха основното събитие наред с всевъзможни други дейности, на които в Ледерас ежедневно се залагаха състояния. Тъй като малцина престъпници изобщо успяваха да прехвърлят канала с товара си, се залагаше най-вече на преплуваното разстояние и броя удари с ръце. Както и на Изплуванията, Подритванията и Потъванията.
Престъпниците се връзваха с въжета, за да могат да се приберат монетите, след като удавянето се потвърди. Трупа го пускаха обратно във водата. Виновен като утайка.
Брис Бедикт намери Финад Джерун Еберикт на Втория кръг с изглед към канала, сред тълпа от също толкова привилегировани зрители на сутрешните Удавяния. Сред човешкото гъмжило обикаляха събирачи на облози, прибираха парите и връчваха разплащателни плочки. Въздухът кънтеше от викове, надмогващи постоянното бръмчене от възбудените разговори. Наблизо изписка жена и в отговор се разнесоха мъжки смехове.
— Финад.
Плоското, нашарено с белези лице, познато буквално на всички в града, се извърна към Брис. Джерун вдигна вежди, щом го позна.
— Кралски защитник. Идвате тъкмо навреме. След малко ще плува Ублала Пунг. Осемстотин дока съм заложил на тоя кучи син.
Брис Бедикт се наведе на перилото и огледа стражите и официалните лица долу.
— Името съм го чувал, но не мога да си спомня престъплението му. Онзи там ли е? — Посочи загърнатата в наметало фигура, извисяваща се над останалите.
— Да. Полукръвен тартенал. Затова му сложиха още двеста дока отгоре към глобата.
— Какво е направил?
— Какво не е? Три убийства, унищожаване на собственост, две отвличания, ругаене, измама, неплащане на дълг и пикаене на публично място. Всичко за един следобед.
— Свадата при Лихварите на Урум? — Престъпникът вече беше хвърлил наметалото си. Носеше само препаска около слабините. Мургавата му кожа беше нашарена с белези от камшици. Мускулите му отдолу бяха огромни.
— Да.
— И какво носи?
— Четири хиляди и триста.
И Брис чак сега видя огромната, двойно овързана торба, метната на гърба на грамадния мъж.
— Блудния да ни поживи, и един удар няма да може да направи.
— Всички са съгласни с това — каза Джерун. — Всеки залага на Подритвания и Потъвания. Никакви удари, никакви Изплувания.
— А твоят залог?
— Седемдесет към едно.
Брис се намръщи. Такива залози означаваха само едно.
— Вярваш, че ще се справи!
Няколко глави се извърнаха при възклицанието му и бръмченето наоколо се усили.