Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Кой? — настоя Трул.
— Всички те. Древните богове. И Елейнт. Древните богове са пуснали кръвта в жилите си. Драконите са създали дете на неописуем ужас, за да издири и убие Скабандари Кървавото око. Бащата Сянка е бил поразен. Древен бог, наречен Килмандарос, е разбил черепа му. След това за Кървавото око са направили затвор на вечна болка, на неизмерима агония, който да трае, докато не бъде погълната самата Бездна. А Ханан Мосаг е решил да отмъсти за нашия бог.
Трул се намръщи.
— Древните богове ги няма, Феар. Както и Елейнт. Ханан Мосаг властва над шест племена на Тайст Едур и над фрагменти от един разкъсан лабиринт.
— Четиристотин двайсет и няколко хиляди Едур — каза Рулад. — И въпреки безкрайните ни търсения не сме намерили свои ближни сред фрагментите на Куралд Емурлан. Феар, взорът на Ханан Мосаг е замъглен от опетнени мисли. Едно е да се опълчиш на хегемонията на ледериите, като призоваваш демони или с железни мечове, ако потрябва. Нима сега ще поведем война срещу всички богове в този свят?
Феар кимна замислено, после отрони:
— Тук сте и ви се каза това, което се знае. Не за да ви видя сгънали коляно във възхвала на името на краля-маг. Той търси сила, братя. Трябва му сила и не го интересува нито произходът й, нито покварата й.
— Словата ти са изменнически — каза Рулад и Трул долови в гласа му странно задоволство.
— Нима? — попита Феар. — Ханан Мосаг ни възложи да предприемем опасно пътуване. За да приемем един дар. И след това да го връчим в ръцете му. Дар, братя, но от кого?
— Не можем да му откажем — каза Трул. — Той просто ще избере други, които да идат вместо нас. И ще бъдем прокудени, ако не и по-лошо.
— Разбира се, че няма да му откажем, Трул. Но не трябва да тръгнем по този път като слепи старци.
— А Бинадас? — попита Рулад. — Той какво знае за това?
— Всичко — отвърна Феар. — Може би повече, отколкото самата Урут.
Трул отново се взря в мухлясалия драконов череп на дъното на ямата.
— Откъде си сигурен, че това е Скабандари Кървавото око?
— Защото вдовиците са го донесли тук. Знанието е предавано от поколение на поколение между жените.
— А Ханан Мосаг?
— Урут знае, че е бил тук, на това място. Как е открил истината си остава загадка. Урут изобщо нямаше да го каже на мен и на Бинадас, ако не беше отчаянието й. Кралят-магьосник извлича от гибелни сили. Дали са опетнени мислите му? И да не са били, вече са.
Очите на Трул бяха вперени в черепа. Грубо, брутално убийство — този стоманен юмрук.
— Да се молим дано древните богове наистина да ги няма вече — прошепна той.
4.
Под всеки прилив има прилив.
А водната повърхност тежест не понася.