Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Вие го правите да звучи толкова леко.
— Може би това е действително лесно.
След изкачването до ъгъла завиха надолу по Трето авеню. Авенюто беше изровено, защото се намираше в процес на реконструкция, продължила години. Към центъра беше по-спокойно.
— Да — каза най-после Болд. — Може би е така.
Тя го хвана под ръка и попита:
— Имате ли нещо против?
Той поклати глава и стисна ръката й.
— Най-тежкото в този случай е, че той, убиецът, остава все още на свобода. Това ти влиза под кожата и започва да гнои. Да решиш едно единично убийство е нещо, макар и доста трудно. Но да предотвратиш следващо убийство е съвсем друго. Ние не сме подготвени за това. Всеки път, когато открием нова жертва, аз приемам, че е мой провал. Наистина никога не се бях чувствал по този начин преди този случай. Продължавам да мисля, че той засяга само мен. Аз съм този, който загива, а не жените, които той убива. Бих искал да нападне мен.
Тя потрепери.
— Не говорете така, Лу! Каква страховита мисъл!
— Как да се преборя с това чувство за провал, докторе?
— Ваша ли е вината, че той все още е на свобода?
— А не е ли?
— По едно нещо вашият случай не е единствен. Това е лошата концепция. Трябват поне двайсет или трийсет служители за този случай в щатски мащаб. Винаги съм вярвала, че ако имаше достатъчно данни, досега да сте го хванали. Никой не желае да отстъпи контрола на другиго. Една от най-великите човешки цели е да останеш в контрола, в управлението — да доминираш дадена ситуация. Досегашният неуспех ли ви яде отвътре, или липсата на контрол над положението? Не ви ли безпокои фактически това, че играта е негова, а не ваша?
Той се спря пред входа на „Брас Грил“ и я погледна. Ухили се и каза тихичко:
— Знаех си аз кого да повикам.
— Радвам се, че го направихте.
— Достатъчно за работата, нали? — попита той, като задържаше вратата отворена. — От тук нататък ние сме просто една двойка, излязла навън да прекара вечерта.
Отвътре се чуваше класическа музика. Огромни витрини гледаха към пристанището, осеяно със светлините на фериботи, товарни кораби и танкери.
Той каза:
— Не съм сигурен, че си спомням как да бъда просто като всички хора. И това е от много, много отдавна.
— О, сигурна съм, че ще си спомните — каза тя. — А каквото не си спомните, аз ще ви науча. — Тя сви устни, вдигна нос към него и се ухили.
— Това звучи окуражаващо.
— Възможно е.
Стъклените врати се завъртяха и се затвориха. Болд погледна през рамо към отражението си на витрината. За момент видя себе си не със собствените, а с нейните очи.
Тя го подръпна за рамото.
— Вътре сме вече — каза. — Няма отърваване.
— Не — каза той. — Не предполагам, че има.
— Двама ли сте? — попита оберкелнерът.
Болд кимна.
15
През следващите три дни Болд си мислеше за вечерта с Дафи. Питаше се дали неговото нетърпение да я покани вкъщи беше предизвикано от топлата привързаност към нея, или от подсъзнателното желание да накаже Елизабет за нейните афери и за разрушаването на техния брак. Неговият неуспех да я убеди дали се дължеше наистина на нейното нежелание, или беше отказала, защото се е съмнявала в неговата сексуална адекватност — нещо, което го тормозеше през последните няколко месеца. Не би могъл да си представи, че е неспособен да се възбуди с една жена като Дафи, лежаща гола до него. Но не би могъл да бъде сигурен също, и такава мисъл за възможен провал присъстваше постоянно в неговото съзнание. Ще се свия на топка и ще умра — мислеше.
Отново го разтревожиха въпросите на следствието, въпреки факта, че вече беше въоръжен с нова, богата информация: курсът по готварство на Черил Крой, за който уведоми една от участничките, е бил посещаван от всички жени, но се изключва като място, където убиецът подбира своите жертви; приспособлението на Крой за дистанционно управление на телевизора носи само нейни отпечатъци; датите на покупката на млечните продукти, намерени в хладилника, показаха, че са от петък и събота, но касови бележки не са намерени, които да потвърдят; книжната кибритена клечка, намерена при навеса зад къщата на Крой, имаше частични отпечатъци от палец — вероятно на убиеца, отпечатъци на част от длан, снети от оградата зад къщата на Крой; снимките с отпечатъците на гуменки, както и заснетите следи от гумите на фургона, открити под съседния навес. Следственото управление считаше, че човекът, който е носил тези гуменки, е тежал от сто двайсет и осем до сто трийсет и четири паунда, значително по-малко от теглото, определено по отпечатъка на обувката „Рокпорт“, намерен в калта в района на убийството на Кейт Дехавелин. Следата от обувката показваше седми-осми размер, докато размерът на гуменките беше девет и половина, което беше доказателство за различни извършители на тези престъпления, за участие на все още непознат чужденец или дубльор. Болд ставаше все по-уверен в наличието на двама убийци. Той вече трябваше да сподели тази версия с още някой, освен с Дафи и Диксън. Без допълнително доказателство за наличие на дубльор, формирането на съдебно дело с такива противоречиви данни, би било много трудно: Болд би трябвало да движи нещата много внимателно сега, ако не иска да представи на съда несъстоятелна информация и всичките му усилия да се провалят в съдебната зала.