Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Той чувстваше нарастващо разочарование. Абсолютно нищо ново не беше разкрито през последните три дни. Беше направил опит да се срещне с Джъстин Левит, за да продължи неговия разпит, с надеждата да изкопчи нещо ново от неговата памет, както често се случва с живите свидетели. Но родителите на момчето настояваха да му се позволи поне няколко дни отдих, за да се „почувства момче отново“. Болд не възрази срещу това, а и не можеше да обоснове никаква пресираща нужда от ново интервю.
Часовникът на времето продължаваше да тиктака. Болд нямаше възможност да узнае кога или къде ще стане следващото убийство. Всеки момент телефонът можеше да иззвъни и да се добави още една жертва в списъка.
Той почукваше нервно по бюрото с писалката си, докато проучваше подготвения от Ла Моя километричен списък, в който се каталогизираха стотици покупки, продадени в различни магазини, където са пазарували жертвите в деня преди своята смърт. Маркира случаите на съвпадения в два или повече списъка. Имаше някъде връзка между отделните жени. По някакъв начин убиецът беше ги срещнал. Може да е било при пазаруването в магазина? Може би на бензиностанцията? В ремонтното ателие? Доставчикът? Или са се хранили на едно и също място? А може и да е наблюдавал? Прегледа списъците и констатира, че Ла Моя е покрил с тези данни четири дни, предшестващи всяко убийство.
Униформена жена заобиколи преградата на неговия офис и погледна защипаните с кламер документи. Лицето й беше луничаво и обгоряло от слънцето. Тя му каза:
— Лу, неидентифицирана жена кавказки тип е изхвърлена на брега при Алки Пойнт. Доктор Диксън ви очаква там. Смята, че трябва да я видите. Има нещо общо със сегашния ви случай, но не каза какво е.
Болд вдигна сакото си от облегалката на стола.
— Кой се занимава със случая?
— Браунинг и Боби Гейнис. Боби беше изтеглен от „Особени нападения“.
— По дяволите! Да изтеглят Браунинг и да го поставят с Ла Моя! Искам да остане с него по проверките. Кажете му ясно, моля!
— А кой ще…
— Аз ще се заема засега и ще видя какво ще правим по-нататък.
Изхвърча навън.
Денят беше мрачен, а бреговата линия се губеше на места, скривана от движещи се валма гъста мъгла, идващи откъм водата. Мъглата се виеше и падаше като сива пелена, потулвайки голяма група полицейски персонал. Болд вдигна яката си и се спусна по скалистия бряг към мястото, където лежеше тялото, или каквото беше останало от него.
— Гейнис? — извика с надеждата някой да се обърне и беше изненадан, когато красива блондинка на около двайсет и пет години се приближи към него. Тогава си спомни, че Шосвиц беше говорил за привличане на хора от специалните сили — дивизиона по изнасилвания, и дежурният служител беше казал, че Гейнис е от „Особени нападения“.
— Лу Болд — представи се той.
На тази светлина кожата й беше маслиненозелена, а устните й овлажнели.
— Да, зная. Срещнахме се миналата година на едно от коледните празненства.
Той кимна, но не можа да си спомни. Твърде много лица се срещат по коледните празници. Много хора и много пиене. Той никога не говореше прекалено за тези неща; обикновено изяждаше два сандвича и се измъкваше рано.