Зимният фестивал

Онази сутрин бе на площада, разговаряйки с търговци, доставящи редовно в двореца, когато бе зърнал старата очукана карета. Ройс я бе разпознал моментално.

В градината на замъка нямаше достатъчно място за всички посетители. Скоро каретата се върна и спря край външната стена. Старото купе с олющени колела, обрулени врати и окъсани завеси, изглеждаше не на място сред каляските.

Стори му се, че минаха часове, преди възрастният мъж да излезе от двореца.

— Какво по… — заговори Аркадиус. Бе сепнат от гледката на разположилия се в каретата Ройс.

Крадецът повдигна пръст до устните си.

— Какво правиш тук? — прошепна Аркадиус, качвайки се и затваряйки вратата след себе си.

— Исках да ти задам същия въпрос — отвърна тихо Ройс.

— Накъде, професоре? — викна кочияшът, докато се качваше. Каретата подскочи от тежестта му.

— Ами… би ли обиколил града, Джъстин?

— Града ли, сър?

— Да. Бих искал да го разгледам, преди да напуснем.

— Разбира се, сър.

— Е? — настоя Ройс след потеглянето на каретата.

— Канцлер Ламбърт се разболя ден преди заминаването си. Тъй като не можеше да присъства на празненствата, сметна за наложително да се извини. Избра точно мен да предам посланието му. Ами ти?

— Намерихме наследника.

— Така ли?

— Да, а ти каза, че намирането му щяло да е проблем — Ройс отметна качулката си и започна да си маха ръкавиците пръст по пръст. — След като Ейдриън узна, че е Пазител на Наследника, знаеше много точно какво иска за подарък — свой собствен Наследник на Новрон.

— И къде е тази мистична химера?

— Точно под носа ни, както се оказа. Все още го издирваме, но най-вероятно Гаунт се намира в тъмниците на двореца. Ще бъде екзекутиран на фестивала. Планирахме да го отмъкнем преди това.

— Наследникът е Дигън Гаунт?

— Иронично, нали? Водачът на националистите, който се опитва да унищожи империята, всъщност е избран да я оглави.

— Говореше в минало време… вече не възнамерявате ли да го спасите?

— Не. Ейдриън е сключил някаква сделка с регентите. Дали са му рицарски сан. Ако победи в турнира, смятам, че са обещали да пуснат Гаунт. Ала аз не бих им се доверил.

Каретата се заизкачва по един хълм и конете забавиха крачка. Един от вързопите на Аркадиус падна на пода, присъединявайки се към компанията на дрехите му, куп книги, обувките и одеяла.

— Някога през живота си подреждал ли си нещо? — попита Ройс.

— Никога не съм виждал смисъла в това. Само ще трябва да го търся пак. Значи Ейдриън е в двореца — но ти какво търсиш тук? Чух, че Медфорд бил опожарен. Не трябва ли да се грижиш за Гуен?

— Сторих го вече. Тя е добре, отседнала е в Уиндското абатство. Което ми напомня… добре ще е да се навърташ наоколо. Ако всичко се подреди, може да дойдеш на сватбата.

— Чия?

— Моята. Най-накрая предложих на Гуен и тя прие, ако щеш вярвай.

— Така ли? — рече Аркадиус, навеждайки се, за да увие краката си с одеяло.

— Да, а и двамата мислехме, че е по-умна. Представяш ли си ме като баща и съпруг?