Зимният фестивал

Аркадиус отдели момент да огледа помещението. По рафтовете имаше стотици книги, заключени зад стъклени витрини с малки ключалки. Красив килим с някак размътени цветове покриваше пода, отчасти закрит от бюрото на регента. Сцената върху него изобразяваше завладяващия света Марибор, докато Новрон напътстваше меча му.

— Кабинетът ви е толкова… чист — отбеляза професорът.

Салдур повдигна вежда и се изкикоти.

— О, да, помня, че веднъж ви посетих. Не смятам, че можах дори да прекося прага ви.

— Имам уникална система за категоризация.

— Професоре, не искам да бъда груб, но ние сме доста заети — рече Етелред. — Какво точно ви е довело чак тук в този студ?

— Ами — заговори Аркадиус, усмихвайки се на Салдур, — Ваша милост, възнамерявах да поговоря с вас — насаме — указа с поглед към двамата мъже, които не познаваше. — Дошъл съм да обсъдим деликатен въпрос, касаещ бъдещето на империята.

— Това е страж Луис Гай, а това е лорд Мерик Мариус. Приемам, че вече познавате скорошния император, Етелред. Желаете ли да обсъждате бъдещето на империята, тези са хората, с които трябва да говорите.

Аркадиус поспря замислено, сваляйки очилата си, след което бавно почиствайки ги с ръкав.

— Много добре — възрастният мъж си сложи отново очилата и отиде до един от фотьойлите. — Нещо против? Стоенето прав не се отразява добре на краката ми.

— Но разбира се — саркастично рече Етелред. — Чувствайте се като у дома си.

Аркадиус седна с въздишка, пое си дълбоко дъх.

— Мислех си за Новата империя, която установявате, и трябва да кажа, че я одобрявам.

Етелред изсумтя.

— Е, Саули, вече можем да спим спокойно.

Аркадиус го изгледа над очилата си.

— Искам да кажа, че идеята за централизираната власт е добра, ще сложи край на междуособиците, подреждайки хаоса в хармония.

— Но? — подкани го Салдур.

— Какво но?

— Просто усетих, че се каните да изтъкнете недостатък — рече Салдур.

— Така е, но ще ви помоля да не избързвате — това разваля ефекта. Няколко дни съм се друсал над заледената земя, за да стигна до тази среща, така че заслужавате да изпитате пълния ефект.

Професорът си оправи ръкавите и изчака точно толкова време, колкото по негова преценка бе необходимо, за да изостри вниманието им.

— Любопитен съм относно приемствеността.

— Приемственост? — избоботи Етелред, седнал на ръба на бюрото.

— Да, знаете — концепцията за създаването на наследник, който да поеме водаческата мантия. Повечето престоли биват загубени заради недостатъчното отделено на това внимание.

— Аз още не съм положил короната на главата си, а вие се оплаквате, че нямам наследник?

Аркадиус въздъхна.

— Не за вашия наследник се притеснявам. Основите на тази империя се коренят във вяра — вярата, че кръвната линия на Новрон отново е на трона. Ако въпросната кръвна линия не бъде продължена, целостта на империята може да се разпадне.