Юлиан [bg]

— Приятно ни е да видим отново нашия любим и благороден брат. — Гал беше вече напълно възприел държането на цезар. Преди да успея да отговоря, той се обърна към владиката на Пергам: — Както научаваме, брат ни е истински стълб на правата вяра и черквата.

— Действително, цезарю, високоблагородният Юлиан е достоен син на светата черква.

Бях крайно благодарен на владиката. Бях доволен също така, че усилията ми да се представя като благочестив галилеянин се оказаха напълно успешни.

След това Гал държа изискана реч пред първенците на града, които така бяха очаровани от него, че явно недоумяваха как може този обаятелен човек да си е спечелил славата на жесток и лекомислен деспот. Гал можеше да омае всекиго, дори и мене.

Същата вечер в двореца на префекта дадоха банкет в негова чест. Държа се доста добре; забелязах обаче, че не разрежда виното си с вода, вследствие на което към края на вечерята беше пиян. Все пак той запази достойния си вид и само леко забавеният му говор издаваше състоянието му. Въпреки че седях до него по време на вечерята, той ни веднъж не се обърна към мен; през цялото време се стараеше да спечели и възхищението на градския префект. Това ме правеше нещастен — чудех се с какво съм го засегнал. Орибазий, който седеше с по-нисшите придворни отсреща, в другия край на залата, ми намигна насърчително. Но това не ми вдъхна смелост.

Когато вечерята завърши, Гал внезапно се обърна към мене и ми рече:

— Ела с мен.

Тръгнах след него. Той премина през кланящите се придворни и влезе в спалнята си, където го чакаха двама евнуси. Никога преди не бях виждал церемониала в спалнята на цезаря и зяпнал от изненада, гледах как евнусите, шепнейки церемониални поздрави, събличаха Гал, както се бе излегнал на креслото от слонова кост, без изобщо да ги забелязва. Той нямаше чувство на срам или скромност. Когато го съблякоха напълно, той им даде знак да се оттеглят и им заповяда да ни донесат вино. След като ни поднесоха виното, той ме заговори или по-скоро почна да говори пред мен. В светлината на лампата лицето му беше червено от изпитото вино и русите кичури, които падаха върху челото му, изглеждаха бели. Макар и красивото му тяло да беше все още запазено, забелязах, че почва да пуска корем.

— Констанция иска да се запознаете. Често говори за тебе. Но естествено тя не можеше да дойде тук. Един от нас трябва винаги да бъде в Антиохия. Там е пълно с шпиони, предатели. Няма нито един честен човек. Даваш ли си сметка за това? Нито един! Не може да се довериш никому, дори на онези, които са от собствената ти плът и кръв.

Опитах се да изразя верността си към него, но Гал не ми обърна внимание.