Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Мънк за малко не пропусна да го види. Помръдването на стрелката върху скалата на магнитомера беше толкова слабо — едва милиметър от отскока й, че той изобщо нямаше да го забележи, ако точно в този миг погледът му не се бе задържал върху уреда. Той бързо доближи лице до илюминатора и се взря в морското дъно. После се обърна и извика на Джордино, който седеше пред лоцманския пулт само на три метра от него.
— Стоп машини!
Джордино се извъртя със седалката и погледна към кърмата. Можеше да види единствено краката на Мънк — останалата част от тялото му бе скрита сред приборите.
— Какво отчиташ?
— Току-що минахме над нещо метално. Дай назад, за да погледна по-отблизо.
— Изтеглям се назад — съобщи на висок глас Джордино, за да го чуе Мънк.
Той задейства двата двигателя, разположени от двете страни в средната част на корпуса на подводницата и ги включи на минимална мощност на заден ход. За десетина секунди „Сафо I“, възпряна от двувъзловата сила на морското течение, увисна неподвижно, оказвайки съпротива да потегли сама. После много бавно започна да се движи назад срещу неумолимия поток. Гън и останалите членове на екипажа се скупчиха около седналия в тунела от прибори Мънк.
— Какво откри? — попита Гън.
— Не знам точно — отвърна Мънк. — Нещо стърчи от утайката на около двайсет метра зад кърмата. На светлината от лампите на кърмата виждам само някакво неясно очертание.
Всички бяха в очакване.
Едва ли не цяла вечност мина, преди Мънк да заговори отново:
— Аха, видях го.
Гън се обърна към Удсън.
— Задействай двете долни стереокамери и стробоскопа. Трябва да го заснемем.
Удсън кимна и се запъти към апаратурата си.
— Можеш ли да го опишеш как изглежда? — поинтересува се Спенсър.
— Прилича на забита в тинята фуния. — Гласът на Мънк звучеше безизразно през камерата за уредите, но дори кънтенето не можеше да замаскира възбудата, която се долавяше в него.
Лицето на Гън придоби скептичен израз.
— Фуния ли?
Дръмър се наведе над рамото на Гън.
— Каква фуния?
— Фуния във форма на кух конус със стесняващ се край, през който можеш да налееш нещо, тъпигьоз такъв — раздразнен отвърна Мънк. — Сега се намира под десния борд. Кажи на Джордино да задържи съда в неподвижно положение в секундата, в която предметът се появи под илюминатора на носа.
Гън отиде при Джордино.
— Ще можеш ли да ни задържиш на място?
— Ще направя опит, но ако течението започне да ни върти странично, няма да съм в състояние да я овладея напълно и ще изпуснем визуалната връзка с въпросния предмет.
Гън се придвижи към носа и се просна на облицования с гумена настилка под. Заедно с Мъркър и Спенсър той погледна през един от четирите предни илюминатора. И тримата почти веднага забелязаха предмета. Той изглеждаше точно така, както го бе описал Мънк: обърната нагоре фуния във форма на камбана с диаметър около дванайсет сантиметра, чийто край бе забит в дънната тиня. За тяхна голяма изненада фунията изглеждаше в добро състояние. По-точно, вътрешната повърхност на метала беше потъмняла, но фунията беше здрава и цяла и по нея не личаха петна от олющване или от дебело напластена ръжда.
— Лягам неподвижно — съобщи Джордино, — но не знам за колко дълго.
Без да извръща глава от илюминатора, Гън махна с ръка на Удсън, който се бе навел над две фотокамери и нагласяваше обективите им към обекта на морското дъно.
— Омар?
— На фокус съм и готов за снимки.
Мъркър се обърна и погледна Гън.
— Хайде да я вземем.
Почти забил нос в плексигласа, Гън не отговори. Изглеждаше дълбоко съсредоточен.
Мъркър присви очи с питащ поглед.
— Какво има, Руди? Предложих да я вземем.
Думите му най-сетне проникнаха в съзнанието на Гън.
— Добре, добре, обезателно — смотолеви той неопределено.
Мъркър откачи една метална кутия, прикрепена за предната преграда чрез кабел дълъг метър и половина, и се настани до централния илюминатор. Кутията съдържаше последователно свързани превключватели, разположени около малък кръгъл бутон. Тя представляваше командното табло на манипулатора — механична ръка, тежка близо два килограма, която висеше като недъгава от долната част на носа на „Сафо I“.