Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
— Твои ли са?
— Мои са.
— Защо ги продаваш?
— Трябват ми пари…
— За какво?
— Ще… ще си купя сгъваем велосипед…
— Тъй, тъй… Само че утре да не пропищиш за тях. Защото ще ги продам веднага. Имам си клиенти.
— Няма, няма… — изрече Пепи глухо, гледайки как марките му изчезват завинаги в папката на старчето.
След малко с шепа пари в джоба той обикаляше щандовете на гастронома и пълнеше мрежата с луканки, шоколади, бадеми и тахан-халва…
И му беше криво, криво! До плач.
И му беше радостно, радостно! До смях.
А сетне с претъпкана мрежа и празни джобове се отправи към интерната.
И, то се знае, закъсня за първия час.
Втори забеляза състоянието на абдулабайци инженер Пройко в клас.
— Какво сте ми оклюмали така? — завика той бодряшки. — Я се събудете! Имам големи изненади за вас!
Четиримата едва държаха клепачите си отворени. Но още при първите думи на учителя дойдоха на себе си.
— Да-си-призная — картечно изстреля той, — доскоро-си-мислех, че-с-едно-две-изключения-в-този-клас-воички-са-математически-кретенчета. Правя-си-самокритика! — Той пое дъх и тържествено продължи: — Ученици, драго ми е да ви съобщя, че за първи път от началото на годината шести бе няма нито една двойка по математика!
Дивашки рев приветствува това заявление. Той вдигна ръка:
— Нещо повече! Всички, повтарям: всички данколовци имат четворки и петици. Знаете какво значи това.
Нов рев.
Не ревяха само двама: Валери, който иронично се усмихваше, и до него Тото, който напрегнато слушаше и не смееше да погледне встрани.
— А най-голямата изненада — викна инженер Пройко — е тази! — Отдели една тетрадка и я размаха над главата си. — Шестица за нашия шампион Тото Тотото!
Този път никакъв рев. В пълно мълчание всички се обърнаха към Тото. И във всички очи се четеше недоумение.
Инженер Пройко бавно се приближи до него, премести угасналата си лула в лявата ръка и с десницата го потупа по рамото:
— Браво, моето момче! Така те искам. Ще съобщя на директора, че си преизпълнил условието и че можеш да участвуваш в каквито си искаш състезания! А аз искам да вярвам, че тази шестица няма да е последната и че ще ни зарадваш с успехи и по другите предмети. — И като се обърна към всички останали, провъзгласи: — Деца, взимайте пример от Тото!
А Тото само преглътна и не отвърна нищо.
През третото междучасие на двора се появи доктор Майспо в червения си елегантен анцуг.
Изглеждаше великолепно, лицето му бе позлатено от загара, тялото изправено като топола, очите му блестяха с младежка енергия, само сплеснатият нос не бе се променил и все му придаваше вид на Коко от цирка.
— Здравейте, майстори на спорта! — провикна се той.
Термалийци незабавно го нападнаха с милион въпроси: за лагер-школата, където бе прекарал толкова време, за състезанията, в които бе участвувал в ГДР и където се бе класирал на прилично място, за филмите, които бе гледал в Берлин, за детските интернати, които бе посетил, и прочее, и прочее…
— Я оставете моята! — рече той. — По-добре разкажете как я карате тук! Чудесии! Чак до ГДР стигнаха вести за вас. Шерифи сте станали, експедиции ще правите до Улпия Термалия…
— Да, за съкровището — поясни Пепи.
— Одеве даже инженер Пройко ми се похвали, че данколовци имат по математика четворчици, а Тото даже шестак! Поздравления!
Тото скромно наведе очи.
— … Сега остава и Валери и неговите гросмайстори да откопчат четворчица и от мен, и всичко е наред! Остават им броени дни!
— Ние сме готови — заяви Валери предизвикателно.
— Не бързаш ли?
— Другарю Майстор! — извика ентусиазирано Белия облак. — Хайде да проведем и ние изпита днес! За да не ни тежи после!
— Лично аз нямам нищо против. Тъкмо съм петимен да пиша двойки! Какво ще кажете, шахматисти?
— Готови сме! — отвърнаха в един глас шахматистите. — Готови сме!
Този изпит по никое време възбуди духовете на цяла „Термалия“. Всички бяха чули за успеха на данколовци в математиката. Всички искаха да знаят какво са постигнали абдулабайците във физкултурата. На двора около площадката наизлязоха не само учениците, но и сума учители и между тях Старика, Гърбатко и даже Многострадалната Геновева, която за всеки случай си приготви шишенцето с валериан.