Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Край саркофага на Касиус Клей вече чакаха Елка и Спас.
— Произшествия? — попита шепнешком Валери.
— Няма — отвърна Спас Дългия.
— Призракът?
— Не се обажда.
— Добре. Да почнем!
Четиримата се запретнаха и с големи усилия поотместиха каменния похлупак на саркофага. Белия облак насочи вътре електрическото си фенерче и освети куп ботуши, чували, кирки, лопати… Нахлузиха ботушите, разпределиха манерките, торбите с храна, инструментите, фенерчетата. И тръгнаха.
Каучуковите ботуши, огромни и тежки, шумяха по камънака и четиримата няколко пъти се спираха, за да се ослушат, ала нищо обезпокоително нямаше.
След минута опряха до решетката на Галерията на призраците. Спас Дългия и Белия облак подкопаха земята около нея, поразчовъркаха хлабавите жлебове и я изтръгнаха от рамката. Дупката се откри — черна и заплашителна. Пътят към недрата на Улпия Термалия беше свободен.
— Ей, Спасе! — прошепна Белия облак. — Сигурен ли си, че е тука?
— Тука е. Не помниш ли какво казва монахът Андроникий? „И ще влезете в голямата дупка, що се намира на 30 разкрача югоизточно от старата римска баня…“ Колко пъти съм броил крачките! Това е, друго няма!
И като се наведе, пръв се провря в галерията.
Острият жълтеникав лъч на фенерчето прониза мрака. Отпред се очерта тесен, нисък тунел със стърчащи отвсякъде коренища.
— Идвайте! — прошепна той, но гласът му закънтя като в бъчва и той млъкна.
Влезе Елка, след това Белия облак, накрая Валери.
— Пестете светлината! И мълчете!
— Заради призрака ли? — треперливо попита Белия облак.
— Не, а да не ни чуят горе. Галерията е като тръба и увеличава всеки звук. Хайде! — И тръгна напред.
След няколко секунди входът на галерията се превърна в синкава дупчица, която скоро изчезна в мрака, а след минута оттам престана да полъхва и свежият нощен въздух. Стана задушно, топло, завоня на развалени яйца. Фенерчето на Спас пълзеше по землистите стени, сред които се мяркаха белези на зидария — очевидно основи на древни постройки.
Отминаха едно разклонение, после второ, трето. Макар и приведени под ниския свод, те вървяха бързо, ботушите им се влачеха по земята, кирките и лопатите се блъскаха в издатините. И колкото по-навътре влизаха, толкова галерията се наклоняваше надолу, сякаш, прорязвайки целия хълм, се насочваше към полето и града.
— Чакайте! — прошепна Белия облак и взе да души: — Мирише ми на баня.
— Каква ти баня тук бе! — изсмя се Спас Дългия.
— Банята на Абдул-Аба! Нали е била под земята?
— Стига приказки! Давай напред, че нямаме време!
В този миг се чу тъп удар, после още един — сякаш някой гигант с каменни пети крачеше в галерията: туп-туп-туп… Четиримата замряха, фенерчетата угаснаха. После пак: туп-туп! Туп-туп!… Все по-близо и по-близо, като че гигантът пристъпваше към нашествениците, осмелили се да нарушат неговите подземни покои.
Изведнъж отново, този път съвсем близо, до самите крака на Валери: туп-туп! Той се вкамени, поиска да извика, не можа и неволно натисна копчето на фенера. Светлинната падна върху две купчинки пръст. И веднага разбра.
— Срутвания! — произнесе дрезгаво той. — Вижте! — И показа свода, където се бяха образували две неравни дупки. — Трябва да се пазим, да не ни удари и даже затрупа!
Облекчено си поеха дъх и продължиха напред. През кратки интервали до тях долитаха тъпите удари: туп-туп!, но не им обръщаха вече внимание.
Внезапно Елка се спря:
— Тихо! Чуйте!
Ослушаха се. От далечината, като че от самите недра на земята, проникваше едно постоянно, глухо шумолене, сякаш някое чудовище болезнено пъшкаше.
— Призракът! — едва издъха Белия облак.
Отново фенерчетата угаснаха. А пъшкането стана още по-отчетливо. Бялата коса на Белия облак се изправи на главата му.
Потраяха няколко минути абсолютно неподвижни. Пъшкането не преставаше, все тъй болезнено и равномерно.
— Ще продължим ли? — прошепна Спас.
— Да почакаме малко, а? — предложи Белия облак.
— Ама че сте били юнаци! — едва не се провикна Елка, светна, избута Спас встрани и тръгна напред. — И да има призраци, какво от това? Те не са материални и нищо не могат да ни направят! Това съм го чела в една книга!
Юнаците нерешително я последваха.