Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
— Нищо ли не научихте за другите му двама синове?
— Отговори ни буквално следното: „Големият е в Легиона, малкият е камионджия по маршрута Мюнхен-Амстердам-Ренжи, сами се оправяйте.“ После поиска незабавно да се изметем, защото „когато сте тука, къщата започва да вони“. В това беше прав, понеже на Керноркян се падна да реже кичури от кучето.
Адамсберг протегна ръка под стъкления плот на масичката, за да вдигне едно дунапреново сърчице, обвито с червена коприна, което някой от пациентите на доктор Жослен бе изпуснал и което човек можеше да мачка в ръка, за да си успокоява нервите. След това се обади на Гардон, като в същото време завъртя сърцето на масата. На четвъртия опит успя да задържи въртеливото му движение четири секунди. Целта е, реши той, когато спре да се върти, изписаните отгоре му букви, Love, да са обърнати в правилната посока. Постигна го след шестото завъртане, докато нареждаше на Гардон да извади всички пощенски картички от вещите на стария Водел. Сержантът му прочете съобщение от полицията в Авиньон — следобед Пиер Водел бил в съда, подготвял се за дело. Непроверена информация. Прибрал се в 19:12 ч. Покровителстван магистрат, заключи Адамсберг. Затвори телефона, хвърли дунапреновото сърчице на масата и взе да брои колко пъти ще се завърти. А Церквечьора беше на път. Към кого ли?
— Изплъзна ви се, нали?
Адамсберг уморено се изправи и стисна ръката на лекаря.
— Не ви чух да идвате.
— Няма лошо — отвърна Жослен, отваряйки вратата си. — Как е малката Шарм? Котето, което не можеше да суче — уточни той, като видя, че на Адамсберг името вече нищо не му говори.
— Добре, предполагам. Не съм се прибирал от вчера.
— С тия сензации във вестниците мога да разбера. Но все пак бих искал да знам как е. Поинтересувайте се.
— Сега ли?
— Състоянието на пациентите трябва да се следи през първите три дни. Важно е. Ще ви се стори ли нелюбезно, ако ви предложа да отидем в кухнята? Не ви очаквах и трябва да хапна нещо. Може би и вие не сте вечеряли? Не, нали? В такъв случай можем да хапнем заедно, каквото Бог дал? Нали?
Няма да откажа, помисли Адамсберг, който търсеше точния тон, за да отговори на Пол дьо Жослен. Хората, които непрекъснато повтаряха: „Нали?“, отначало винаги го объркваха малко. Докато лекарят сваляше сакото си и навличаше стара жилетка, Адамсберг се обади на Лусио и го изненада с интереса си към Шарм. Добре била, силите й се възвръщали, Адамсберг предаде съобщението и Жослен доволно щракна с пръсти.
Не съди прибързано, казват хората. Адамсберг рядко бе приеман от непознат човек по-естествено и дружелюбно. Докторът бе изоставил двусмисленото си презрение със същата бързина, с която окачи сакото си в гардероба, сложи масата как да е, с вилиците отдясно и ножовете отляво, забърка салата от настъргано сирене и белени зелени орехи, наряза на филийки пушен свински бут, разположи в чиниите две топки ориз и едно пюре от смокини, загребвайки ги с намазана с малко масло лъжица за сладолед. Адамсберг очаровано го наблюдаваше как се плъзга като кънкобегач от шкафа до масата, грациозно размахвайки големите си ръце — истинска демонстрация на ловкост, сръчност и точност. Комисарят можеше още дълго да го гледа, както би гледал виртуозен танцьор, изпълняващ нещо, на което той е неспособен. Но на Жослен му трябваха по-малко от десет минути да приготви всичко. После критично огледа отворената бутилка вино на плота до мивката.
— Не — каза той, — толкова рядко имам гости, че би било жалко.
Завря се под мивката, затърси сред провизиите си и пъргаво се изправи, показвайки на госта си етикета на новата измъкната бутилка.
— Много по-добро, нали? Но да го пие човек сам, все едно че си организира самотен празник, би било жалко, нали? Вкусът на доброто вино се разкрива при контакта с другия. Ще ми правите ли компания?
Настани се с доволна въздишка и натика кранчето на салфетката в яката на ризата си, както би направил всеки на негово място. След десет минути разговорът бе станал толкова свободен, колкото професионалните му жестове.
— Портиерът ви смята за магьосник — каза Адамсберг. — За човек със златни пръсти.
— Не съм такъв — каза Жослен с пълна уста. — Франсиско обича да вярва във всичко, което му е непостижимо. Разбираемо е, като се има предвид, че родителите му са били депортирани по време на диктатурата.
— От онези кучи синове Бог да ги убие.
— Именно. Много време отделям, за да му помогна да преодолее тази травма. Бушонът му непрекъснато изгаря.