Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
— Я почакайте! — спира я Малагеш. — Сега да не ми кажете, че другите Божества са се примирявали с такава опасност?
Зигне вдига рамене.
— Отвъдното на Воортя било създадено много преди Божествата да постигнат единство помежду си. Но и след обединението им… Такива неща си продължават по инерция. Възниква традиция. Никой не може да я заличи с един замах, колкото и да се променя светът. А Воортя и поклонниците ѝ се отнасяли сериозно към това. Много сериозно. Това бил даден обет и обвързвал Воортя с онези, които я обичали. Ето още една важна разлика между Воортя и останалите Божества… може би с изключение на Олвос. Другите не се принизявали до равнището на поклонниците си, за да се договарят с тях като с равни. А може би Воортя се отдавала по този начин на своите хора, като сътворила отвъдното от себе си, изтръгнала го от собственото си тяло. Не е съвсем ясно, но това важи за всичко, отнасящо се до Божественото.
— И какво е мястото на гробницата в цялата тази история?
— Е, поне на теория някъде наоколо е мястото на последния покой за мъртвите от Воортяштан. Всички. Когато и да са живели.
Малагеш подсвирква.
— Ама че гробница трябва да е!
— Всеки би си го помислил. Според описанието във „Великата майка Воортя върху Зъбите на света“ гробницата запълва изцяло центъра на света. Може би. Забелязала съм, че поетите са склонни към преувеличения. Но представете си да бъде намерена тази гробница, принадлежаща на култура, която общо взето е обожествявала смъртта! Досещам се, че това е невероятна находка за всеки, който поне малко се интересува от историята на Континента.
— Но… адовете да ме вземат, защо Чоудри би я търсила? — възкликва Малагеш. — Какво общо има гробницата с… с каквото и да е?
— Как да се досетим? Тя май е полудяла. Ето това като че ли го доказва.
Зигне сочи листовете в папката.
— А какво би могло да я тласне към лудостта?
Зигне бълва дим през ноздрите си.
— Това място… Според мен то въздейства на слабите духом. Хората се променят тук. Не се съмнявам, че Баликов може да е контролирал света, но е имал тази възможност заради Воортяштан. Божествената империя би рухнала, ако не са я крепили пазителите на Воортяштан. И макар че почти всичко от някогашния Воортяштан е изгубено, струва ми се, че… че камъните и хълмовете помнят.
Малагеш си мисли, че това може и да е вярно, но и че Чоудри едва ли е била от слабите духом. Срещала е офицери от разузнаването, служещи в министерството, и повечето са били по-опасни от стоманен шиш въпреки изискания си външен вид. И несъмнено подготвени да издържат на всякакви разпити и изтезания. Ако се съди по досието на Сумитра Чоудри, трудно би се намерила по-предана и по-решителна жена от нея; всеки командир си мечтае да командва такива войници.
„Какво би могло да свърже една древна гробница с истинската задача на Чоудри — тинадескита?“
Натрапващият се отговор е, че тинадескитът се добива под земята, гробниците също са под земята… и може би тази гробница е повлияла или дори предизвикала появата му? Но макар че отговорът изглежда очевиден, никой ли не би забелязал, ако са започнали да копаят през стените на древна гробница? Особено ако е някой от сейпурските военни, които до ден-днешен се отнасят с крайна, но напълно оправдана подозрителност към всичко напомнящо за старата история на Континента.
А и с какво гробницата би привлякла вниманието на Чоудри? Дори ако някога е принадлежала към Божественото, не би ли трябвало всичките ѝ чудодейни свойства да са изчезнали, когато Воортя е била простреляна в лицето през Нощта на червените пясъци? Колкото ще вълшебна да е била, сега сигурно е поредната скапана дупка в земята.
— Струва ли си всичко това заради един агент? — пита Зигне.
— А? — сепва се Малагеш.
— Тя е агент, нищо повече. Сигурна съм, че министерството разполага със стотици, ако не и с хиляди като нея. Струва ли си да домъкнат генерал тук, за да я издирва?
Малагеш затваря рязко папката.
— Ние сме поискали да служи и тя се е съгласила. Ние сме поискали да дойде на края на света и тя се е съгласила. Ние сме поискали да рискува живота си и тя се е съгласила. Не ми пука с колко агенти разполага министерството. Тя заслужава това.
Зигне извива вежди, сякаш не е подозирала колко е докачлива събеседничката ѝ на тази тема.
— Бисвал спомена, че някакъв стрелец от племената се е опитал да ви убие.