Град на остриета

— Мислиш си дали ако някой е помогнал за тайното изнасяне на тинадескит — казва Малагеш, — не е направил същото и с вашите експлозиви.

Той кима, стоманеносивите му очи блестят.

— И това е вярно. А аз си имам предостатъчно тревоги с онова, което се случва извън тези стени и телени мрежи. Ако имаме и някой плъх сред нас…

— А къде се вмествам аз в това? Не искам да се намесвам още повече в работата на Надар.

— Аз също не искам. Надар е изключителен офицер, но сега е в трудно положение. Искам да говориш с главния технолог на ЮДК от мое име.

— А-а, Харквалдсон. Значи се безпокоиш за пристанището.

— Така е. Петнайсет фунта експлозиви в ръцете на бунтовници… Няма как да не се озъртам и да не се питам къде са уязвимите ни места. А долу в пристанището има много уязвими места. И няма да е първият случай. Преди няколко месеца стрелец се опита да гръмне отдалече нашата млада и амбициозна дама. Не улучи и охраната на ЮДК го надупчи много бързо, но… все пак опита.

— Защо не поговориш лично с нея?

— Не сме в… — Той сумти и извръща глава към прозореца. — Ами, не сме в особено добри отношения. Тя иска много неща и аз често отговарям с „не“. Всеки разговор с нея е като труден танц. Но аз искам тя да реагира подобаващо на тази заплаха. Може би ще е от полза, ако я предупреди някой друг.

— Не съм в много по-добри отношения с нея. Но бездруго трябва да си поговорим, ще се погрижа и за това.

— Предстои и срещата със старейшините на племената след пет дни — напомня Бисвал. — Досега всички сигурно са научили за убийствата в Пошок. Искам да присъстваш.