Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
— Странно? — попита Мадлин. — Как така странно?
Лили колебливо погледна към останалите две, а после отвърна с тих глас.
— Като крадци.
Рязкото надигане на Мадлин бе достатъчно да събуди бебето, което тихо започна да хленчи. Следвана от слугините си, тя бързо се отправи към стаята, предоставена на Хаерн и Зуса. Пред вратата тя завари Торгар и неколцина от хората му.
— Съпругът ми вътре ли е? — попита Мадлин и кимна към затворената врата.
— Да.
— Отвори ми.
— Заключено е.
— Не чу ли какво ти казах?
Торгар сви рамене, изтегли огромния си меч и с негова помощ строши ключалката. През открехналия се отвор Мадлин видя съпруга си да поглежда към нея, застанал редом до Алиса. Решителността върху лицето му показваше, че се е подготвял за този сблъсък. Това само я раздразни още повече.
— Ще оживеят ли? — попита тя, когато Лори излезе навън.
— Така мисля.
— Срамота.
Кинън я изгледа остро.
— Те са гости в къщата ни, Мадлин. Подобно отношение е непростимо.
— Нима? Откъде идват, Лори? Защо са се завърнали в подобно състояние?
Съпругът й погледна към телохранителите и слугите и й направи знак да го последва в кабинета му.
Единствено Лили остана с нея, взе Тори и започна да я кърми, седнала в един от фотьойлите за посетители: Мадлин отказваше да изпуска бебето от погледа си.
Лори изгледа съпругата си мрачно, но прецени да не повдига този въпрос. В момента трябваше да се оправи с по-голям проблем — Хаерн и Зуса. Ако това изобщо бяха истинските им имена. Мадлин започваше да се съмнява, че те имат нещо общо с рода Гемкрофт.
— Кажи ми всичко, което знаеш. И не ме лъжи. Боговете да са ти на помощ, ако си изложил Тори на опасност.
— Нищо не ни заплашва! — изкрещя Лори. Необичайната проява накара Мадлин неволно да трепне. Тъй като се чувстваше беззащитна без детето, тя скръсти ръце и приседна край Лили.
В погледа на съпруга й все още блестеше гняв. Така и трябваше. Не й се струваше справедливо само тя да се ядосва.
— Поне не мисля така — продължи той, по-спокоен. — Но нещата се променят бързо. Освен това не бях очаквал, че Стражителя ще се окаже толкова глупав.
Мадлин се вторачи насреща му.
— Довел си него в дома ни? — невярващо попита тя. Струваше й се, че съпругът й й погажда отвратителна шега. — Но аз чух оповестяването на Инграм. Тази вечер предстояло обесването му.
Внезапно раните получаваха обяснение. Трепереща от ярост, тя впи нокти в ръката си. Домът й, единственото сигурно убежище, да приюти един от най-известните убийци в Нелдар.
— Избягал е — продължи тя. Лори не каза нищо. — И след като е избягал, е потърсил убежище тук. Някой видял ли е, че укриваме издирван беглец?
Лори въздъхна.
— Торгар казва, че най-вероятно са били видени.
Думите му я засегнаха почти физически.
— Той ще узнае — каза тя. Говореше за Инграм. — Още преди свечеряване половината гарнизон ще обгради дома ни. Не бива да ги откриват в дома ни, Лори. Трябва да ги предадем!
— Знаеш много добре, че Алиса няма да позволи.
— Тогава предай и Алиса.
Той я зашлеви силно. Мадлин се сви в креслото, повдигнала треперещи пръсти към разцепената си устна.
— Алиса Гемкрофт е част от Трифектата — каза Лори Кинън. — Трифектата не предава своите първенци, дори и на крале. Не ме е грижа колко войници ще изпрати Инграм. Те няма да прекосят стените ни.
Мадлин оставаше безпомощна пред започналата да я дави паника.
— Не разполагаме с достатъчно войници — каза тя.
— Торгар вече изпрати хора да наемат всички свободни наемници в града.
— Но наемниците са част от търговците. Не можем да ги допускаме в дома си! Те ще станат много повече от телохранителите ни.
— Достатъчно, жено. За глупак ли ме смяташ? Достатъчно проблеми си имам с Търговските лордове, не ми трябват и твоите глупости. Ако виолетовият лист стане популярен, което е неизбежно, какво според теб ще стане тогава? Ако търговците съберат достатъчно пари, за да ни предизвикат, да разгърнат влиянието си извън Ейнджълпорт, нищо няма да остане сигурно. И безопасно.
Той натърти последната дума, защото познаваше параноята и фобиите й. Липсата на таван над главата й се превръщаше в непоносимо мъчение. Отключените врати се превръщаха в потенциална опасност.