Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
Хаерн не възнамеряваше да убива още пазачи — не му харесваше мисълта за още обесвания — но подигравателните думи на Привидението продължаваха да го преследват. Нима той наистина се беше превърнал в страхливец, сплашен от заплахата на човек като Инграм?
— Дай ми мечовете и наметалото — каза той. — Ще си проправим път.
И тъй като видя безликата да поглежда към рамото му, Хаерн добави:
— Мога да се справя с болката. Върви.
Зуса пусна ръката му, за да изтегли и двата си кинжала. Срещу нея изникна пазач, отправил се да провери причината за продължаващата суматоха. Нападението на жената го изненада; първото острие потъна под нагръдника му, а второто разкъса трахеята му. Войникът беззвучно се свлече на пода, където бе сритан от бегълците.
Други трима пазачи седяха около малка маса. Зад тях се издигаше поставка с оръжия, а също и тежък сандък.
Преди тримата да са успели да повдигнат мечовете си, безликата се бе озовала сред тях. Когато и третият труп рухна, тя се облегна на стената и посочи към сандъка.
— Провери там.
Хаерн коленичи пред него и го отвори. Вътре действително откри вещите си. Обгръщането на плаща върна част от увереността му; окачването на мечовете възстанови и останалата част. Ризата му все още се просмукваше с кръв: когато ожесточението се оттеглеше, болката щеше да го завземе изцяло. Но в момента той можеше да се сражава.
При обръщането си с изненада установи, че Зуса все така се е облегнала на стената. Капчици пот проблясваха върху откритата ивица кожа край очите й.
— Ранена ли си? — попита той, макар да не виждаше кръв.
— Ще се оправя — отвърна безликата и се оттласна от зида.
Тя се приближи към желязната врата — последно препятствие преди свободата. Но тя се оказа залостена отвън. Зуса изруга.
— Можем ли да я разбием? — каза Стражителя. През решетките можа да види двама пазачи, облегнати на вратата в привидна дрямка. Достатъчно бе един от обхождащите патрули да забележи, за да вдигне тревога.
— Не. Цялата е метална. Трябва да изляза.
— Как?
Жената притисна лице между решетките.
— Сенките. Забрави ли?
Тя пое назад и изчезна. На Хаерн му оставаше единствено да чака, безпомощен. Страховитият Стражител бе спрян от обикновена залостена врата.
— Какво падение — промълви той и започна да се разхожда, за да предотврати схващане.
Безликата изпадна отвъд и над вратата и се приземи тежко.
— Зуса? — попита Хаерн. Тя продължаваше да лежи неподвижно. — Зуса!
— Забелязаха ме — промълви тя. Все още беше обърната с гръб към него. — Непредпазливо…
Долетелите далечни викове ускориха пулса му.
— Трябва да се махнем.
Но Зуса изглеждаше прекалено слаба, за да се изправи, още по-малко да отмести тежкото резе. Първият войник вече изникваше по склона на хълма.
— Зуса, изправи се. Съсредоточи се върху болката и се изправи!
Тя се надигна на колене. Едва сега Хаерн видя болта, потънал сред ребрата й. Първите зачатъци на паника започнаха да изникват в съзнанието му. Той се извърна, за да грабне един от арбалетите и няколко стрели. Преди войникът да се е приближил на опасно разстояние, Хаерн го простреля през решетките. След него изникна втори пазач, когото Хаерн простреля в гърлото, макар и от втори опит.
Зуса се вкопчи за решетките, за да се изправи на крака. Хаерн презареди арбалета, а после се пресегна, за да докосне лицето й.
— Можеш да го направиш. Не мисли за тях. Не мисли за нищо. Отключи вратата. Отмести резето. Заклевам се, че ще те защитя.
Безликата разкъса ивиците от устата си и се приведе напред, опряла чело в метала.
— Горя… — промълви тя, все още затворила очи.
Откъм имението на върха се приближаваха неколцина войници.
— Направи го. Иначе и с двама ни е свършено.
Той изстреля последния болт над главата й, а после захвърли арбалета, за да изтегли мечовете си. Изкрещявайки с цяло гърло, Зуса сграбчи резето и го отмести. Усилието я повали, но Хаерн вече бе свободен. Младият мъж изскочи навън, забравил за болката в рамото. С дивашки рев той се нахвърли върху шестимата приближаващи. Войниците бяха безсилни срещу такъв гняв. Първите двама рухнаха веднага; техните удари изглеждаха тромави в сравнение с насрещните.
Третият войник се свлече с разсечен крак. В следващия миг Хаерн вече скачаше към другаря му, забивайки колене в гърдите му. Сблъсъкът повали и двамата, но само един от тях се надигна: пазачът остана да лежи, прикован от мечовете.