Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
— Понякога се чудя дали изобщо би могъл да ми бъдеш от полза — рече той, преди да се обърне към оставащите войници. — Защо отстъпвате? Изправете се срещу мен! Или сте страхливи глупаци, които смеят да нападат само по-слаби противници?
Хаерн изправи Зуса и с крак повдигна връзката ключове от колана на командира. Сред звуците на продължаваща битка той отключи портата и я блъсна.
— Не припадай — обърна се той към безликата. — Сега трябва да се скрием. Ще можеш ли да тичаш?
— Нямам избор — каза тя и се усмихна слабо. Импулсивно, Хаерн я целуна и й помогна да се облегне на него.
— Хубав меден месец — промърмори той. — Дръж се.
Двамата се затичаха, разплисквайки капчици кръв. С раните и с облеклото си привличаха много погледи, но никой не им попречи. Виковете на войниците постепенно заглъхнаха. Благодарение на бързината си, на тълпите и на намесата на Привидението, те успяха да се отдалечат от градската тъмница. С всяка следваща минута Зуса ставаше все по-слаба, затова Хаерн я взе на ръце и продължи, макар и с далеч по-бавен ход. Изтощението бе започнало да потапя и самия него в унес. Трудно му беше да запазва съсредоточение сред непознатия град.
Въпреки това той продължаваше да крачи, да прогонва болката и да напряга ума си. Хората се заглеждаха все по-продължително в тях; неколцина дори предложиха помощта си.
Хаерн не обръщаше внимание на погледите и въпросите, съсредоточен единствено върху продължаващото си придвижване.
Най-накрая той си позволи да се отпусне на колене пред огромна порта, стиснал припадналата Зуса. Никога не би очаквал подобно облекчение при вида на отварящия портата Торгар.
— Да не сте се чалнали? — попита едрият наемник.
Хаерн искаше да отговори утвърдително, но можа единствено да се смее до сълзи. Поне петнадесетина минувачи видяха как той и Зуса изчезват в имението на Лори Кинън.
Глава десета
Мадлин целуна челцето на Тори и я уви по-плътно в одеялото. По време на първите викове съпругът й се бе намирал в кабинета си и несъмнено бе изтичал да провери случващото се. Самата тя се бе оттеглила по-навътре в покоите си. Появата на Привидението бе осквернила дома й и бе разрушила безвъзвратно усещането за безопасност. Нима това щеше да се повтори?
— Върви да видиш какво става — обърна се тя към дойката. Младата жена веднага се отдалечи. В помещението имаше още две слугини — едната се суетеше около камината, а другата изчакваше нареждания. Мадлин се обърна към бебето и започна да пее приспивна песен, макар че то вече спеше.
Дойката се върна на третия стих, видимо объркана, макар да полагаше усилия да го прикрие. Глъчката се бе усилила.
Мадлин я погледна въпросително.
— Гостите на Алиса — каза Лили. Думите й накараха стопанката на дома да застине. — Младоженците. И двамата са ранени.
Мадлин се надигна, разгневена, че не е била осведомена веднага. Все пак ставаше дума за гости в дома й.
А поведението на дойката изглеждаше странно. Мадлин бе виждала това леко колебание и местещ се поглед и преди: когато Лили бе открита да спи с един от телохранителите.
— Успя ли да разбереш какво е станало с тях?
— Не, но… те носеха странни дрехи. Не мога да обясня.
Странни дрехи?
— Лили — поде тя с приятния тон, за който знаеше, че вледенява всички нейни слуги. — Какво не ми казваш?
Бавачката прехапа устна и започна да кърши пръсти. Тя все оставаше достатъчно неопитна, за да отстъпва пред чуждия авторитет. Мадлин се възползва от това и продължи с по-мек тон.
— Не си направила нищо лошо. Кажи ми какво криеш.
— Наредено ни е да не ви казваме.
— Кой ви е наредил?
— Съпругът ви, милейди.
Мадлин бавно си пое дъх, за да потисне избухването си. Ако Лори криеше нещо от нея…
— Той ще се разгневи на мен, а не на теб. Говори.
Лили погледна към една от другите две слугини, при което гневът на Мадлин припламна още по-силно. Размяната на погледи показваше, че и двете знаят. Колцина ли други пазеха същата тайна?
— Двамата излизат тайно всяка нощ — каза третата слугиня, стояща край камината. Тя, акушерката на дома, бе много по-възрастна от останалите две, със сбръчкано лице. — Виждали сме ги да излизат през нашата врата. Обличат се странно и носят оръжия.