Цербер: Вълк в кошарата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-037-8
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Цербер: Вълк в кошарата». Краткое содержание книги:
По онова време още не знаех как се развиват събитията. Най-сетне изпратих с целувки двете си приятелки и се приготвих да чакам, стискайки зъби от нерви. Най-много се боях, че всички тези прехвърляния няма да се осъществят, без някой от контрольорите да се събуди. Иначе изобщо не се съмнявах, че и двете жертви ще си позволят да поспят. Правеха го винаги, а моите фалшиви тревоги за пожари им осигуряваха още по-непреодолима съблазън да си починат, докато машините вършат работата.
Бях изключил от програмата за почистване двете заседателни зали и кабинета на Сугал. В това също никой не би забелязал нищо необичайно, защото помещенията нямаше да се използват до понеделник, а през почивните дни друга смяна щеше да довърши почистването.
Почти не мигнах през останалите часове и още в шест сутринта бях в „Тукър“. Да, необичайно рано, но мнозина се престараваха в този труден за нас период. Или идвахме в зори, или оставахме до късно. Правех ту едното, ту другото, за да не открият нищо подозрително в компютърните дневници.
Щом влязох във все още пустата сграда, препуснах към кабинета си и включих комуникатора. Външните връзки бяха изключени до осем часа, когато главният компютър щеше да пусне дневната програма, но вътрешната мрежа работеше денонощно. Оставих сигналът да прозвучи два пъти в кабинета на Сугал, прекъснах връзката и пак набрах номера.
— Куин? — чу се напрегнатият глас на Дилън и аз си поех дълбоко дъх.
— Че кой друг ще е? Как мина?
— На крачка от провала, копеле проклето! Предпочитам да се гоня с борките.
Ухилих се.
— Но все пак свърши работата, нали?
— Е, да, макар че още не ми се вярва. Санда как е?
— Сега ще й се обадя.
— А кога ще мога да се измъкна от тази гробница? Примирам от глад!
— Знаеш програмата. В седем и половина основните асансьори ще заработят нормално, ти си на началническия етаж. Слез на първия и мини през аварийния изход, за който ти споменах. Там картата няма да ти трябва.
Вярно беше, но все пак устройството щеше да щракне една снимчица на Дилън заедно с датата и часа на напускане на сградата. Това не представляваше проблем. Щом и двете със Санда се махнеха оттук, веднага щях да използвам много полезния код, получен от Сугал, за да изтрия записите.
Насърчих я с още няколко приказки и се обадих по същия начин в заседателната зала. Гласът на Санда беше още по-накъсан от безпокойство.
— Е, как беше?
Тя ми разказа всичко от игла до конец — мъжът се събудил, тя била забравила шишенцето, а после, когато контрольорът извел машините си от етажа, вече го нямало до вратата. Успокоих я, че роботите пътьом изсмукват и коридорите.
Щом се освободи от страха за грешката си, вълнението и просто избухна.
— Беше най-страхотното нещо през целия ми живот! По-хубаво дори от деня, когато родих първото си бебе…
Неволно се разсмях на глас, после напомних и на нея как да излезе в седем и половина. В осем без петнадесет смятах да се погрижа за новия вид на записите в системата за сигурност.
Облегнах се доволен в креслото си. И двете бяха прави — нелепият ни план трябваше непременно да се провали, защото твърде много дреболии изобщо не зависеха от нас. Но успяхме. При това от край до край. А освен всичко останало, Дилън, Санда и аз имахме съвършено алиби.
Бях съчинил всякакви историйки в случай на провал — например как двете случайно останали заключени. Но дори контрольорите и хората от сигурността да им бяха повярвали, пак можехме да загазим. Не се наложи обаче да лъжем изобретателно. Опазихме се чистички и извън всякакво подозрение.
В 7 часа и 45 минути изтрих ненужните записи от дневника на охраната.
Точно в осем шефът на сигурността провери записите от нощта, увери се, че всичко е било спокойно и никой не е влизал или излизал. По това време аз вече бях започнал да работя, макар че смятах да се измета около десет. Бях уморен, дяволите ме взели!
Вярно, че докато обмисляхме плана, той изглеждаше смахнат. Само че беше пригоден точно към присъщите слабости на системата. Всеобщата заблуда, че само обединената воля на местните съдии може да те прехвърли в друго тяло без твое желание, ни позволи да сторим точно това с контрольорите по почистването в опустялата през нощта сграда.