Цербер: Вълк в кошарата

— Ами тогава защо не ги направят по-сложни? — учуди се Санда.

— Защото парите на всички фигурират в главния компютър. Необичайното набъбване на някоя сметка ще предизвика сигнал до централния банков надзор и веднага ще започне разследване.

Всъщност вече неведнъж си бяхме приказвали на тази тема, но наоколо все още имаше хора и трябваше да продължаваме с представлението.

Въпросът на Санда, освен че беше съвсем логичен, напипваше поредната слабост на системата. Наистина беше дяволски трудно за когото и да било, освен за абсолютните компютърни гении в галактиката, при това въоръжени до зъби с неограничени технически ресурси, да отмъкнат безнаказано дори дребна сума на Цербер. И това беше чудесно за мен — когато съставях плана си, разчитах тукашните власти да си разбират от работата.

Дългият коридор, минаващ край банковия център, водеше до поредица от малки заседателни зали. Избрах онази, за която предварително бях проверил, че не е заета от никого. Съвсем типично помещение — катедра, овална маса от прекрасно полирано дърво и пет удобни кресла. Вратата се заключваше отвътре, ако събралите се желаеха никой да не ги безпокои, но отвън — не. Никому не би хрумнало, че има нужда.

Влязохме, заключихме и след броени минути и двете жени бяха под хипноза. По-трудно ми беше със Санда — заради превъзбудените й нерви.

Дилън бе донесла две шишенца нураформ от медицинския комплект на катера и аз дадох едното на професионалната майка. Накарах я вече хипнотизирана да повтори точно какво й предстоеше да направи, после я посъветвах да бъде крайно предпазлива. Добавих и внушението, че не изпитва нито вълнение, нито страх, тъй че спокойно и пресметливо ще изпълни задачата си.