Цербер: Вълк в кошарата

В края на месеца Санда роди момиченце и само седмица по-късно отново приличаше на себе си. Обясних й, че се занимавам с нейния проблем, но това ще ми отнеме доста време и тя като че се примири. След малкото ни приключение момичето изобщо не се съмняваше в способността ми да постигна всичко, а аз, разбира се, се чувствах задължен да й помогна.

Скоро след това започна реорганизация в „Тукър“ — назначиха ни нов управител, мнозина от моите колеги бяха повишени, други преместени, а някои пострадаха сериозно, защото се знаеше, че са били хора на Хамгирт. Аз станах президент на „Хроясейл“, изцяло притежавана от „Тукър“. Заплащането беше изключително добро, но доколкото знаех, длъжността ми въобще не беше необходима. Точно на такива закътани местенца натикваха несретници като Хамгирт. Никой дори не се учуди на промяната в моето положение, защото полека-лека плъзна мълвата, че е лична услуга заради близостта ми с Дилън.

Уредих горните помещения над пристанището в Акеба да бъдат почистени и обзаведени наново. И тъй, след по-малко от година престой на Цербер, вече бях президент на фирма. Какво от това, че наглед повишението ми си беше задънена улица? Официално ръководех малка флотилия от четири бойни катера и шестдесет и два траулера, заедно с различни складове и цехове за обработка на улова.

Сградата на управлението беше триетажна, настанена между клоните на две гигантски дървета. Един клон бе отрязан и изравнен като площадка, от която направо към пристанището се спускаше стълба.

Долу бяха канцелариите и цистерните за събрания скрит — червеникаво миниатюрно същество, някъде по средата между растенията и животните, чиято биохимия освен всичко друго даваше възможност за производство на чудесни електропроводници. Веднъж седмично или дори по-често, ако на моряците им вървеше, долиташе голяма товарна аерокола, оставяше празна цистерна и отнасяше пълната в „Тукър“.

Горният етаж обаче бе необитаем от времето на последния президент на „Хроясейл“, значи поне от осем години. Харчех с широка ръка средствата за обзавеждане, които корпорацията ми отпусна. Подредиха ми не само удобен кабинет, но и огромно луксозно жилище с всичко необходимо в него. Преместих се веднага. Скоро и Дилън вече живееше при мен. Съставихме и подписахме брачен договор. На Цербер официалните съпружески отношения не бяха необходимост и хората рядко стигаха дотам, ако не броим членовете на някои религиозни общности. Но ние имахме сериозни причини да постъпим така. Договорът ясно посочваше отделната и общата собственост, а можехме вече да имаме и съвместна банкова сметка. Така изпълнявах обещанието си за лоялно партньорство, а Дилън, като съпруга на големия шеф в „Хроясейл“, изведнъж стана първа между равните.