Цербер: Вълк в кошарата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-037-8
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Цербер: Вълк в кошарата». Краткое содержание книги:
За жалост почти през цялото време дълбоко в себе си подозирах, че те са прави.
Вече нямаше как да спра изпълнението на плана, а и не бих си позволил да прекъсна всичко по средата.
Крега ме нарече „най-способния“. Как ли се бях превърнал в това, което съм? Като поемах налудничави рискове, вършех невъзможното и… всеки път ми се разминаваше безнаказано?
Имаше обаче една подробност, която не си позволявах да забравя — все някой ден късметът щеше да ми изневери. Дали пък не точно тази вечер?
Онова, което двете жени трябваше да свършат, буквално висеше на косъм.
Едната от седящите до мен приятелки рече нещо и ме изтръгна от унеса.
— Моля? Извинявай, малко съм уморен.
— Горкичкият! Просто споменах, че Мурал от счетоводството се е записала в един от онези клубове за смяна на телата. Не че има нещо лошо — двете с Джора често се разменяме, защото чудесно се допълваме, но не знам дали би ми се искало да съм някоя друга всеки ден и решението да не зависи много-много от мен. Чудя се какво ли кара хората да постъпват така?
— Мисля, че е от досада — предположих аз — или пък от перверзни желания. Чувал съм, че в някои от онези клубове редовно си спретват оргии.
— Хм! Кой би могъл да очаква това от Мурал! Явно е доста сложно да опознаеш човека докрай…
Контрольорите по почистването в охраняваните зони на „Тукър“ регистрираха идването си на работа. Всички мърмореха, прозяваха се, не можейки да прогонят желанието за сън от натежалите си глави, но нито един не бе предпочел да съобщи, че е болен. Да беше средата на седмицата, можеха и така да постъпят, но в петък вечер… Все някак щяха да си отспят през почивните дни от проклетата олелия заради противопожарната система. Пък и рядко се случваше контрольорите наистина да вършат нещо. Стигнеха ли до охраняваните зони със своите роботи, дори инспектор от компанията трудно би си напъхал носа там, за да ги спипа как дремят.
— Като те гледам, напоследък прекаляваш с усърдието — отбеляза едната ми приятелка.
Кимнах.
— Случва се да бъхтим и по две смени наведнъж. Някои от големите шефове издърпа доста хора тъкмо когато ни вдигнаха нормите. Ще се наложи и утре да отида в завода.
— О, миличкият! Явно ще трябва да те заведем по-рано у дома и да те сложим в леглото.
Малко след единадесет контрольорът стигна до банковия сектор. Отдъхна си, защото през последните минути едва си държеше очите отворени. Застана пред вратата, включи скенера, изчака две минути и пъхна картата в процепа. После прибави към нея и друга — специална — взета от сейф на най-долния етаж, иначе вратата нямаше да пропусне почистващите роботи. Щом въведе в машините командите какво да правят (и особено какво да не правят точно в този сектор), той си избра едно голямо кресло, премести го зад близкия пулт, за да не се вижда откъм широкия прозорец на коридора, и се приготви за заслужен отдих.
Санда, предупредена от шума, изчака контрольорът да влезе, после избута друго кресло на колелца по коридора и го остави близо до вратата. Оттук виждаше почти цялото помещение, макар че отпуснатият в сън човек едва се забелязваше. Тя се съсредоточи така, както само хипнотичното й състояние можеше да позволи, и почувства как микробите в нервната й система се насочват навън. Разстоянието до спящия мъж бе поне единадесет метра. Момичето усещаше слабата намеса на мъничките създания в машините и дори в пластостъклото. Това леко я разсейваше, но все пак успя да постигне целта си. За щастие наоколо нямаше психощитове, нито пък други хора на етажа. Връзката с микробите в спящия ставаше все по-силна.
Моето съзнание е твое съзнание, моите ръце са твои, моите крака са твои, моето сърце…
— Ето, вече си у дома. Благодаря ти за чудесната вечер. Само ми е жал, че си толкова уморен, а утре пак ще ходиш на работа. Можехме да направим вечерта съвършена…
Погледнах двете жени, после и часовника си.
— Е, не съм преуморен.
Санда беше в тялото на контрольора. Машините бръмчаха тихичко и изпълняваха зададените команди из банковия сектор. Нищо друго не се чуваше. Тя се озърна към предишното си тяло, леко свлякло се на креслото в коридора. Сега настъпваше най-рискованият момент в цялата операция. Би могла просто да продължи с риск спящият контрольор да я усети, но си каза, че вратата се отваря почти безшумно, затова пъхна картата на роботите и след малко излезе в коридора. С десетина забързани крачки стигна до тялото в креслото, вдигна шишенцето с нураформ от пода и го тикна под носа на служителя, който вдиша веднъж и се отпусна още по-тежко.