Оцеляват само силните [bg]

— И това е моето признание, Отче… да се върнем на Уес Бейкър. И той беше самотен, защото се чувстваше над всичко, господин Жизнен Опит. Видя ме да чета Вонегът и му хрумна, че сигурно си приличаме, защото и той си падаше по книги, философия, дзен, йога, политика. Психология. Винаги бе готов за разговор на тема смисълът на живота. Аз се преструвах, че откликвам, което не беше никак трудно, защото той обичаше да говори, а аз умея да слушам. Разказваше ми историята на своя живот на седмични порции. Поскитал, бил къде ли не, служил в Корпуса на мира, работил на петролен кладенец и на научноизследователски кораб, преподавал в хулиганско училище, бил къде ли не, правил какво ли не. Вечно се оплакваше, че в академията не можел да събере четворка за бридж, защото за другите и покерът бил интелектуално предизвикателство. Непрестанно се стараеше да се сприятелим, все ме канеше. Аз непрестанно отказвах възпитано. Най-сетне, към средата на годината, ме покани у тях да гледаме мач и аз приех, питайки се дали и той е гей. Но беше поканил и приятелката си — малка сладка дипломантка от университета. Заедно с нейната приятелка — бъдеща актриса. Моето момиче.

Той отново се ухили, но този път с радост.

— Казваше се Норийн. Страхотни крака, равен глас, може би в ерата на нямото кино щяха да я оценят по-високо. Уес приготви индийско пиршество — чатни9 и къри, и какво ли не. Бамя, която на вкус ми се струва като земен сопол, пиле в пръстено гърне. Предложи някаква езотерична бира от Бомбай, която имаше вкус на конска пикня. Мачът вървеше по телевизията, но никой не го гледаше, защото Уес ни въвлече в спор на тема Изтока срещу Запада и чий живот е по-ценен. После легна на пода и започна да ни показва стойки от йога, опитвайки се да ни убеди как можело да обезвредиш заподозрените без излишно насилие. Изнесе ни цяла лекция за бойните изкуства и връзката им с азиатската религия. Приятелката му бе поразена. На Норийн й се доспа.

— Изглежда е била забавна вечер.

— Бурно веселие. След тази вечер бях по-приятелски настроен, но се държах настрана. Струваше ми се прекалено напорист, а животът ми бе достатъчно тежък и без неговите космически дивотии. Сигурно го е почувствал, защото също охладня и вече само си кимахме за „здрасти“ по коридорите, а накрая почнахме съвсем да се избягваме. Седмица преди завършването бях излязъл. Вечерях в Уест Холивуд с един човек, с когото се бяхме запознали в един бар. Беше по-възрастен, счетоводител, който също се бореше с живота. Накрая се разведе с жена си, малко след това получи сериозен сърдечен удар и почина на четиридесет и две години… Та значи, бяхме в едно заведение в Санта Моника, а като излязохме, на светофара бяха спрели няколко коли. Човекът ме прегърна през раменете. Не ми беше приятно да афиширам на публични места и отместих ръката му. Той се засмя и застанахме на бордюра, готвейки се да пресечем. В този миг изпитах странното усещане, че някой ме гледа и като се обърнах, видях Уес Бейкър в малка червена спортна кола. Гледаше право през мен, с поглед, който сякаш казваше „сега разбирам“. Когато погледите ни се срещнаха, се направи, че не ме вижда и изхвърча в мига, в който светна зелено. Седмица след това някой бе разбил шкафчето ми и го бе напълнил с гей порно. Беше огромен куп списания, сред които имаше наистина противни садо-мазо гадости. Не можех да докажа, че е бил Уес Бейкър, но кой друг? И няколко пъти го улових да ме гледа по много особен начин. Изучаваше ме, сякаш бях особено животно.