Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си се питал за сексуалните му наклонности — казах аз. — Може би неслучайно е обикалял Уест Холивуд и се притеснил, че ти си го видял там.
— А историята с шкафчето е била нещо като „най-добрата защита е атаката“? Може, но мисля, че по-скоро ставаше дума за добрата стара хомофобия.
— Реакцията му не е много толерантна за един интелектуалец.
— Че откога двете са свързани? А и аз го смятам за псевдоинтелектуалец, Алекс. Плъзга се по гребена на интелектуалната вълна на седмицата. Може би е латентен, не зная. По разбираеми причини не можех да си позволя да вдигам шум по въпроса, затова просто се отдръпнах. Дълго след това не го виждах. После преди пет години стана сержант и го прехвърлиха в Уест Ел Ей, и аз си казах — „По дяволите, ще си имам неприятности“. Но нямах никакви проблеми. Той си направи труда да дойде при мен и да каже здрасти Майло, не сме се виждали отдавна, как си? Господин Дружелюбен. Не можех да се отърва от чувството, че ме баламосва. Че се държи покровителствено. Но цивилните и униформените съвсем не се срещат често и така и не се срещнахме отново. След няколко месеца изхвърча нагоре по стълбицата и се настани в Паркър Сентър. Получи някаква административна служба.
— Ако се пише интелектуалец, как така е останал униформен и се е отказал от следователска работа?
— Може би обича улиците — прилага космическа йога на престъпниците. Или пък му допада образа — униформа, пистолет, палка, пагони. Някои униформени смятат детективите за книжни плъхове. Или пък си е падал по новобранци и му е харесвало да учи младите пилета да летят.
— В известен смисъл ми напомня Нолан. Своеобразен учен, който опитва различни философии. Не си представям управлението като компютърно бюро за запознанства, но срещата им ми се струва прекалено случайна.
— Сигурен съм, че не е. Бейкър е бил в позицията да избира.
— Питам се дали самоубийството не е свързано с работата, но Бейкър е казал на Хелена, че не може да проумее случилото се.
— Онзи Бейкър, когото аз познавах, щеше да има някакво мнение по въпроса. Онзи Бейкър имаше мнение за всяко нещо.
Сетих се за резервираното отношение на Лейман и задавайки си въпроса кой друг го споделя, казах:
— Може би ще трябва сам да поговоря с него.
— Значи се ангажираш, а? Рик е пратил Хелена при теб, мислейки си, че ще свършите бързо.
— Защо?
— Защото според него била от онези жени, на които глупости не им минават лесно. Делова.
И аз бях придобил подобно впечатление от нея и затова се учудих, когато се обади да си запази втори час. Но още не бе отговорила на днешното ми позвъняване.
— Едно самоубийство е в състояние да промени нещата.
— Прав си. Обадих се в деловодството и ми казаха, че Лейман, заедно с неколцина други, бил включен в техния списък с психотерапевти, но не мога да изкопча нищо повече за него.
— Не си губи времето. И без това имаш достатъчно грижи на главата си.
— Голяма глава — изръмжа той и я поклати. — За голям човек. С голяма работа. Прибирам се в бърлогата. А ти гледай да не забъркаш някоя голяма каша.
Засмях се.
Той се качи в колата и включи мотора.
— И за да не те изоставя в пълно отчаяние, ти съобщавам, че днес ми се обади Зев Кармели и каза, че утре мога да се срещна с жена му у тях. Предупредих го, че може да заведа и теб и се питах дали няма да има нещо против — да психоанализираш жена му. Но той не направи въпрос. Изобщо казано, стори ми се по-отзивчив. Сякаш най-сетне е повярвал, че съм на негова страна. Имаш ли време и желание?
— Кога?
— В пет часа.
— Там ли ще се видим?
— Може би ще е най-добре, защото не зная къде ще съм преди това. Живеят на Болтън Драйв. — Даде ми адреса, включи на скорост, измина три метра и спря. — Като говориш с Уес Бейкър, не забравяй, че познанството ти с мен няма да е повод да ти свалят звезди от небето.