Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Кралят Убиец от Ел Ей. — Той се намръщи. — Добре, да приемем в подкрепа на аргумента хипотезата, че има само един убиец. Реймънд е отвлечен цяла година преди Айрит, а Латвиния — три месеца по-късно. Ти казваш, че действа, воден от подсъзнателен импулс. Но интервалите изобщо не са равни.
— Ако приемем, че между Реймънд и Айрит не е имало други убийства. Но дори и да е нямало, при подобни убийства нагонът често се стимулира с увеличаването на жертвите. Освен това е възможно да е убивал извън града. Но да приемем, че действа само на територията на Ел Ей и Реймънд е бил първата му жертва. Въпреки цялата си наглост вероятно се е разтревожил и е трябвало да изчака, за да види какво ще излезе от следствието. А когато е разбрал, че нищо не става, е оставил обувките. И понеже на това не е било обърнато достатъчно внимание, е набелязал нова жертва. На сигурно място — в резервата. И с този успех е добил достатъчно самоувереност, за да потрети още по-скоро.
— Което означава, че следващата жертва ще е съвсем скоро. — Пъхна ръце в джобовете си и закрачи из стаята.
— Има и друго. Ако Реймънд е първата жертва, убиецът може да е прибрал някъде тялото, за да го използва. Пазил го е два месеца, а след това е решил, че повече не му трябва. Или — колкото и да е противно — че повече не може да се използва. Тогава се е отървал от него, запазвайки обувките и кой знае още какво за спомен. Тогава може би все още е искал да се откаже. Но след време обувките вече не са можели да му служат като сексуален стимул и ги е оставил пред Нютънското управление заедно с изрезката, за да изпита отново тръпката на силата. Но и това е действало само временно и е пристъпил към следващата жертва. Обикалял е града, търсейки друго подходящо открито място. Което напомня за убийството на Реймънд, но е достатъчно различно, за да не се създава впечатлението, че са прекалено еднакви.
Майло спря.
— Първо момче, а после момичета?
— Сексуалният му нагон е амбивалентен. Не забравяй, че той не спи с тях. Тръпката се крие в дебненето и залавянето. Затова е отвлякъл Реймънд, но не и Айрит или Латвиния. Тогава вече е бил много по-слабо импулсивен и вече е знаел кое наистина го възбужда.
— Имаш право, докторе.
— Нали затова ми плащаш. Когато ми платиш.
Той тропна с крак и огледа килима.
— Не зная, Алекс. Хитроумна теория, но въпреки това съществуват прекалено много разлики.
— Сигурен съм, че си прав. Но ето и нещо друго: и трите деца са били убити на публично място. Може би защото убиецът — или убийците — смята това за еротично. Или пък няма достъп до подходящо закрито място.
— Бездомен?
— Не, съмнявам се. Продължавам да си го представям с кола, от средна класа, спретнат и чист. Напротив, мислех си точно обратното: семеен мъж, който външно води здравословен, конвенционален живот. Може би има съпруга или пък живее с приятелката си. Дори има деца. Приятна и уютна домашна обстановка, която изобщо не е подходяща за игри с мъртво тяло.
— А микробус? Знаеш колко си падат тия гадове по микробуси.
— Един бус може да свърши работа, но рано или късно ще трябва да се почисти. И ако съм прав за семейството и работата, ще се наложи да е по-рано.
— Но работата му не е с твърдо работно време от девет до пет, Алекс, защото очевидно може да излиза през деня.
— Вероятно не. Програмата му е гъвкава. Сигурно работи за себе си, като независим предприемач. Или пък на редуващи се смени. Може би е униформен. Някакъв техник, или от поддръжката на парка. Охрана. Аз бих сравнил списъка на служителите от резервата и парка, където е бил убит Реймънд. Ако попаднеш на някой, който се е преместил от Ийст Ел Ей в Палисадите, го извикай на подробен разпит.
Той измъкна бележника си и си записа нещо.
— И продължавай да търсиш други увредени жертви. В другите управления…
Робин влезе с трите купи и ги остави на масата. Майло сгъна таблицата, която му бях начертал и я пъхна в бележника си.
— Заповядайте, момчета. За теб, Майло, с шоколадов сироп, но имаме само ванилов сладолед.
— Няма проблем — отвърна той. — Достойнството на простотата.
18.
В девет и половина изпратих Майло до служебната му кола. Той изостана след мен по стълбите, нарочно влачейки крака.