Вещиците от Йист Енд [bg]

Но Ингрид продължаваше да настоява, а положението се превръщаше в ужасяваща история. Емили, която рисуваше великолепните морски пейзажи, която им носеше красиви бежови яйца от нейните кокошки и прясно мляко от нейната крава можеше да бъде изритана от дома си и то от роднините на мъжа й. Джоана определено беше наясно със ситуацията. Нито една свекърва не харесваше съпругата на своя драгоценен син, защото според нея на света не съществуваше жена, достойна за него. Странното е, че никой не смяташе дъщерите за безценни. Всъщност, нищо не се е променило през изминалите столетия. И днес жени като Емили, Ингрид, Фрея и Джоана няма на кого да се опрат, освен на самите себе си. Мъжете са страхотни, когато са наоколо, но техният огън гори много ярко и живеят много близо до слънцето. Я виж какво се случи с нейния син и със съпруга й. Изчезнаха. Накрая жените винаги оставаха сами. Джоана се съгласи да направи за Лайънъл всичко, което беше по силите й, и то изключително заради Емили.

Отдавна се чудеше дали опитът й да провокира Съвета няма да е добра идея. Предстоящата сватба на Фрея я изпълваше с оптимизъм. И ако капризната богиня на Любовта плетеше възлите си по пълнолуние в нощта преди есенното равноденствие (а уикендът преди Деня на труда, който в градчето празнуват на първия понеделник от септември, съвпада точно с тяхното старинно тържество — не, че не им е забранено да го празнуват), може би все още има надежда, че нещата тук най-накрая ще се променят.

И ако Джоана наистина откликне на молбата на Ингрид, трябваше да бъде добре подготвена. Така или иначе, това би й свършило работа, особено след случката на плажа. Всички щяха да имат нужда от защита срещу невидимото зло, дошло от другата страна. Джоана се качи на тавана и провирайки се в тясното пространство между натрупаните вехтории, се отправи към фалшивата стена, зад която беше скрила най-големите си съкровища. Прояви особено внимание в старанието си Съветът да не им отнеме всичко. Аха. Ето го черният ключ точно там, където го остави преди много години — скрит между нотите. Отмести прашните листове, отключи, повдигна капака и погледна вътре. Показа се обикновена дървена кутия, от която Джоана извади три пръчици от слонова кост — толкова древни и красиви, както в деня, в който са били направени.