Обект № 522 [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #8
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-022-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:

ЛИНКЪЛН РАЙМ СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ПРЕСТЪПНИК Никой не знае името му, никой не знае как изглежда. Той е загадъчният Обект № 522. Ловък, хитър, свръхинтелигентен. Умело борави с пистолети и ножове, но най-опасното му оръжие е информацията. Безмилостно нахлува в живота на жертвите си, граби и убива. Изфабрикува съвършената улика и натопява невинни хора за собствените си престъпления. Докато един ден обвиненият в поредното убийство се оказва Артър, братовчедът на Линкълн Райм. Доказателствата са „неоспорими”, полицията е доволна и Артър е в затвора, в кошмарно очакване на съдебния процес. Макар и Линкълн да не е бил особено близък с братовчед си, все пак се заема със случая. И се натъква на солидна, желязна улика, толкова съвършена, че не би могла да е истинска. Амелия и Райм разполагат само с три дни да заловят гениалния престъпник, а той е подготвен и ги дебне и е винаги крачка пред тях… ОБЕКТ № 522 е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на Дивър — скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край.

Перейти на страницу:

— Малко блести. Можеш ли да я извадиш от найлона?

Полицайката си сложи гумени ръкавици и внимателно извади листа. Отново го показа пред камерата.

— Така е по-добре. Да, снимката е от „Ауър уърлд".

— Какво е това?

— Ами, безплатен сайт за създаване на Лични страници. Като „Фейсбук" или „Май спейс". Голям хит е. Всички са се зарибили по него.

— Знаеш ли за тези сайтове, Райм? — попита Сакс.

Той кимна. Странно, но наскоро беше мислил затова.

В „Ню Йорк Таймс" бе прочел статия за сайтовете за контакти и виртуалните светове като „Секънд Лайф". С изненада бе научил, че някои хора прекарват повече време в компютърния свят, отколкото в реалния — във форуми, сайтове за запознанства и чатове. Тийнейджърите стояли вкъщи повече, отколкото, в който и да е друг период от американската история. По ирония благодарение на специален режим за раздвижване самият Райм стоеше по-малко на закрито и по-често излизаше навън. Границата между здравите и инвалидите се размиваше.

— Сигурна ли си, че е от този сайт? — обърна се Сакс към Пам.

— Да. Имат специална рамка. Ако се вгледаш, ще видиш, че не е права линия, а е съставена от миниатюрни глобуси като Земята.

Райм присви очи. Наистина, рамката беше точно каквато я описа момичето. Той отново се замисли, спомни си какво пишеше за „Ауър уърлд" в статията.

— Здравей, Пам… Сайтът има много регистрирани потребители, нали?

— О, здравейте, господин Райм. Да. Около трийсет-четирийсет милиона души. Чий е този свят?

— Свят? — не разбра Сакс.

— Така наричаме личните си страници — „светове". Коя е тази жена?

— Съжалявам, днес беше убита — с равен глас отговори Сакс. — Това е разследването, за което ти казах.

Райм не би издал пред детето, че става дума за убийство, но сега Сакс говореше — тя решаваше каква информация да даде и кое да премълчи.

— О, съжалявам.

Пам съчувстваше на жертвата, но явно не беше шокирана или ужасена от новината.

— Пам, може ли друг човек да проникне в твоя свят?

— Ами, човек трябва да се регистрира. Но ако не искаш да създаваш собствен свят или да качваш нова информация, можеш да влезеш само да огледаш.

— Значи човекът, който е отпечатал тази снимка, разбира от компютри.

— Да, предполагам. Само че не можеш да принтираш нищо.

— Как?

— Сайтът не позволява да принтираш или да сваляш снимки. Дори с командата за отпечатване от монитора. Системата има филтри — за защита от досадници. Не може да се кракне. Прилича на защитата на авторското право при четенето на книги онлайн.

— Как тогава е взел снимката? — попита Райм.

Пам се засмя:

— Ами, сигурно го е направил, както всички в училище правим, когато искаме снимката на някой готин пич или някоя шантаво татуирана мацка. Просто снимаш монитора с фотоапарат. Всички правят така.

— Аха — поклати глава Райм. — Не ми беше хрумнало.

— О, не се тревожете, господин Райм. Хората много често пропускат най-очевидния отговор.

Сакс погледна Райм, който се усмихна на това утешение.

— Добре, Пам. Благодаря. Ще ти се обадя по-късно.

— Чао!

— Да попълним профила на нашия човек — обърна се Райм към колегите си.

Сакс взе маркер и се приближи до бялата дъска.

ПРОФИЛ НА ОБЕКТ 522:

* Мъж;

* Вероятно пуши или живее/работи с пушач или около източник на тютюн;

* Има деца или живее/работи с деца или около играчки;

* Интересува се от изкуство, монети?

* Вероятно бял или цветнокож с бледа кожа;

* Среден на ръст;

* Силен — удушава жертвите;

* Има устройство за замаскиране на гласа;

* Вероятно разбира от компютри; познава „Ауър уърлд". Други сайтове за лични страници?

* Взема трофеи от жертвите. Садист?

* В къщата или където работи, има тъмно и влажно помещение.

ДЕЙСТВИТЕЛНИ УЛИКИ

* Прах;

* Стар картон;

* Косъм от коса на кукла, найлон BASF В35;

* Тютюн от цигари „Таритън";

* Стар тютюн, не от „Таритън", неизвестна марка;

* Спори от плесен Стахиботрис хартарум.

Райм преглеждаше подробностите, когато Мел Купър се изсмя:

— Виж ти, виж ти…

— Какво?

— Това е интересно.

— Бъди по-конкретен. Не ме интересува колко е интересно. Интересуват ме фактите.

— Все пак е интересно. — Лабораторният специалист оглеждаше разрязания гръб на книгата на Робърт Йоргенсен. — Мислеше, че докторът е луд, като говори за проследяващи устройства. Обаче знаете ли какво? Може би тук има нещо от филмите на Оливър Стоун — тук има вградено нещо. В гърба на книгата.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?