Обект № 522 [bg]

— Хубаво. — Райм беше доволен от огледа дотук. — Какво е положението с пръстовите отпечатъци?

— Взех проби от отпечатъците на собствениците — от аптечката и нощното шкафче.

— Значи не си ме излъгал. Наистина си чел книгата ми.

В учебника си по криминология Райм изрично наблягаше колко е важно да се съберат контролни отпечатъци от местопрестъплението и обясняваше откъде е най-добре да се вземат.

— Да, сър.

— Доволен съм от теб. Даде ли приноса си за авторския ми хонорар?

— Взех я от брат ми.

Братът-близнак на Пуласки също беше полицай — в Шести участък в Гринидж Вилидж.

— Да се надяваме, че поне той е платил за нея.

Райм обясни, че повечето от отпечатъците, намерени в къщата, са от собствениците — личеше от контролните проби. Другите вероятно бяха от посетители, но не беше невъзможно обект 522 да е допуснал небрежност. Купър изпрати всички отпечатъци в Автоматизираната система за идентифициране на пръстови отпечатъци. Резултатите скоро щяха да се получат.

— Добре, кажи ми, Пуласки, какво е впечатлението ти от местопрестъплението?

Въпросът явно стъписа младежа.

— Впечатление ли?

— Това са дърветата — каза Райм, като посочи с очи пликчетата с улики. — Какво мислиш за гората?

Младият полицай се замисли.

— Е, хрумна ми нещо. Но е глупаво.

— Знаеш, че ако теорията ти е глупава, аз ще съм първият, който ще ти го каже.

— Ами, просто… когато отидох там, първото ми впечатление беше, че не е имало борба.

— В какъв смисъл?

— Ами, колелото й беше заключено на една улична лампа пред къщата. Като че ли го е оставила спокойно, не е подозирала опасност.

— Значи не я е отвлякъл на улицата.

— Да. За да се влезе в къщата, се минава през главната порта и дълга пътека. Тя е много тясна и е задръстена с всякакви неща, които собствениците са складирали навън: буркани и бутилки, спортни вещи, отпадъци за рециклиране, градински инструменти. Няма обаче нищо съборено. — Пуласки посочи друга снимка. — Но вижте вътре. Ето къде е започнала борбата. Масата и вазите. Точно до входната врата. — Добави по-тихо: — Изглежда, че се е съпротивлявала отчаяно.

Райм кимна:

— Добре. Извършителят я подмамва в къщата, убеждава я да влезе. Тя заключва велосипеда, минава по пътеката и влиза. Спира в антрето, разбира, че я е излъгал, и се опитва да избяга.

Замисли се.

— Значи е знаел достатъчно за Майра, за да спечели доверието й… Ами да, помислете. Той събира всякаква информация: знае имената на хората, знае какво купуват, кога отиват на почивка, дали имат аларма, откъде минават… Не е зле, новобранец. Вече знаем нещо конкретно за него.

Пуласки се опита да се усмихне.

Компютърът на Купър изпиука. Той погледна монитора и обяви:

— Няма съвпадения за отпечатъците. Нищо.