Обект № 522 [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Линкълн Райм #8
Год: 2008
Язык: болгарский
Год: ЕРА
ISBN: 978-954-389-022-4
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:

ЛИНКЪЛН РАЙМ СЕ ЗАВРЪЩА, ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕ СЪС СЪВЪРШЕНИЯ ПРЕСТЪПНИК Никой не знае името му, никой не знае как изглежда. Той е загадъчният Обект № 522. Ловък, хитър, свръхинтелигентен. Умело борави с пистолети и ножове, но най-опасното му оръжие е информацията. Безмилостно нахлува в живота на жертвите си, граби и убива. Изфабрикува съвършената улика и натопява невинни хора за собствените си престъпления. Докато един ден обвиненият в поредното убийство се оказва Артър, братовчедът на Линкълн Райм. Доказателствата са „неоспорими”, полицията е доволна и Артър е в затвора, в кошмарно очакване на съдебния процес. Макар и Линкълн да не е бил особено близък с братовчед си, все пак се заема със случая. И се натъква на солидна, желязна улика, толкова съвършена, че не би могла да е истинска. Амелия и Райм разполагат само с три дни да заловят гениалния престъпник, а той е подготвен и ги дебне и е винаги крачка пред тях… ОБЕКТ № 522 е висока класа криминален роман, отличаващ се със запазената марка на Дивър — скоростно действие, множество обрати като в тайнствен лабиринт и неочакван край.

Перейти на страницу:

Райм сви рамене. Не се изненада.

— Това е най-интересното — че знае толкова много. Някой да се обади на Леон Уилямс. Да видим дали убиецът е бил прав за всички улики.

Селито проведе кратък разговор и действително: Уилямс носеше маратонки „Шуър-трак", номер 47, редовно купуваше презервативи „Троян Енз", имаше двайсеткилограмова рибарска корда, пиеше бира „Милър" и наскоро беше пазарувал тиксо и въже от „Хоум Депоу".

Райм погледна таблицата за по-старото изнасилване и забеляза, че там обект 522 е използвал презервативи „Дурекс" — защото Джоузеф Найтли е купувал такива.

Попита Уилямс по микрофона:

— Липсва ли някоя от маратонките ви?

— Не.

— Значи е купил нов чифт. Същата марка и същия номер, каквито носите — каза Селито. — Откъде е знаел това? Виждали ли сте наскоро някого в двора си, например да се навърта около колата или гаража ви? Или да е влизал крадец?

— Не, не е имало такова нещо. Сега съм без работа и през повечето време се грижа за къщата. Щях да забележа. Освен това кварталът не е от най-сигурните — имаме аларма. Винаги я включваме.

Райм му благодари и затвори.

Изви главата си назад и погледна таблицата. Започна да диктува на Том:

МЯСТО НА УБИЙСТВОТО НА МАЙРА УАЙНБЪРГ:

* Причина за смъртта: удушаване. Чака се доклад от патолога;

* По тялото няма осакатявания или белези, само нокътят на левия безименен пръст е отрязан, вероятно преди смъртта. Трофей?

* Лубрикант за презервативи „Троян Енз";

* Неразопаковани презервативи „Троян Енз" (2);

* Няма употребявани презервативи или телесни течности;

* Следи от бира „Милър" по пода (източник извън местопрестъплението);

* Корда, единична, 20-килограмова, обикновена;

* Еднометрово кафяво конопено въже;

* Тиксо на устата;

* Парченце от тютюн, стар, от неустановена марка;

* Отпечатък от маратонка „Шуър-трак", номер 47;

* Пръстови отпечатъци липсват.

— Нашият човек се е обадил на деветстотин и единайсет, нали? — попита Райм. — За да подаде сигнал за доджа.

— Да — отговори Селито.

— Провери обаждането. Какво е казал и как е звучал гласът му.

Детективът добави:

— Ще проверя и за предишните случаи. С братовчед ти, кражбата на монети и другото изнасилване.

— Да, добре. Не се бях сетил.

Селито телефонира в полицейската централа. Обажданията на номер деветстотин и единайсет се записваха и се пазеха определено време. Той поиска записите. След десет минути отново се свързаха с него. Записите от обажданията по случая с Артър и днешното убийство още бяха в системата. От централата ги изпратиха на електронната поща на Купър като аудиофайлове. Записите от по-ранните случаи се пазеха в архива на дискове. Можеха да минат дни, докато бъдат намерени, но от централата веднага изпратиха някого да ги поиска.

Когато аудиофайловете се получиха, Купър ги пусна. Мъжки глас твърдеше, че е чул писъци, и призоваваше полицаите да побързат. Описваше колите на заподозрените. Гласът на двата записа звучеше еднакво.

— Гласов отпечатък? — попита Купър. — Ако хванем заподозрян, можем да го сравним.

В полицейските среди гласовите отпечатъци се ползват с по-голям престиж от детектора на лъжата и в някои съдилища ги приемат за веществено доказателство. Райм обаче поклати глава.

— Заслушай се. Говори през кутия. Не чуваш ли?

„Кутия" е устройство, което изкривява гласа на обаждащия се. Той не звучи странно, като на Дарт Вейдър — тембърът е нормален, макар и малко глух. В много фирми за справки по телефона и в отделите за обслужване на клиенти използват тези устройства, за да уеднаквяват звученето на гласовете на служителите си.

Вратата се отвори и Амелия Сакс влезе в стаята. Носеше голям предмет под мишница. Отначало Райм не разбра какво е. Тя кимна, после погледна таблицата с уликите и каза на Пуласки:

— Изглежда, че добре си се справил.

— Благодаря.

Сега Райм забеляза, че носи книга.

— Какво е това, по дяволите?

— Подарък от нашия приятел доктора. Робърт Йоргенсен.

— За какво си я взела? За веществено доказателство?

— Трудно е да се каже. Имах странно преживяване — тази среща с него.

— В какъв смисъл „странно", Амелия? — попита Селито.

— Представи си Батман, Елвис и извънземните да са замесени в убийството на Кенеди. В такъв смисъл странно.

Пуласки се изсмя гръмко, с което си спечели изпепеляващия поглед на Райм.

Сакс разказа за откраднатата самоличност и съсипания живот на бившия лекар. За човека, който наричаше своето наказание Бог, а себе си — Йов.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?